Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Мухи рядко стават известни, ето защо, когато попаднат под светлината на прожекторите, редно е моментът да се отбележи. Дори да не сте гледали дебата Харис-Пенс, поне сте чули, че случайна муха направи епизодична поява, кацна на главата на американския вицепрезидент и се задържа там две минути, а след това прелетя из Интернет, за даде автограф на историята.
Дали Георги Господинов и Никола Тороманов са си разменили съобщения след този инцидент? Предполагам. „Следвай мухата“ е посока за Господинов, която може да се проследи още от „Лапидариум“, а после и в „Естествен роман“, за да кулминира в общия им трагикомикс „Вечната муха“. А пък Тороманов е световен шампион в рисуването на мухи и може би вибрация от крилото на мухата на годината е достигнала и до бъдещите им творчески планове.
Мухите имат вземане-даване с изкуството много отдавна и е интересно да се разкодира художествено-историческата символика на мухата на главата на Пенс. С чувство за хумор, разбира се, защото тази символика никак не е приятна.
Още през Средновековието мухата в произведение на изкуството се използва като символ на смъртта или гниенето на плътта и душата. По това време се смята, че мухите възникват спонтанно от калта и имат връзка с Дявола или Велзевул, както е описан в Библията – „Господарят на мухите“. Мухите често се появяват на картините редом с черепи или в натюрморти и изобщо всякакви гнилостни процеси, за да напомнят за тленността на физическото и неизбежността на смъртта. Това е най-очевидното им послание. Те обаче напомнят и за бързината, с която лети времето. В голямата преспектива на времето, животът ни е кратък като на една муха, и трябва да направим най-доброто с времето, което имаме – задъжително смирени пред неизбежността на края.
Barthel Bruyn the Elder, Vanitas (1524).
Caravaggio, Fruit Basket (circa 1599).
В женските портрети мухата често се възприма като предупреждение за нейната непригодност. Нещо като малка червена лампичка, сигнализираща за похотливост и безразсъдство. От друга страна, един от най-впечаляващите портрети на жена с участието на муха, а именно „Портрет на жена от семейство Хофер“, 1470 г., от неизвестен художник от немската школа, определено няма такова плоско и злонамерено значение. Нейната сложна бяла кърпа за глава подчертава една перфектна малка муха, която се е спряла на нея, само за да ни напомни, че хубостта, младостта и изобщо животът, са нетрайни.
Portrait of a Woman of the Hofer Family(circa 1470)
И стигам до художественото послание на картината „Портрет на мъж с муха“ от 2020 година. В миналото мухата носи и предупреждението за корупция, измама и фалш, но само, ако се рее около духовник или благородник (разбирайте политик). Изводът, който се налага, е, че неочакваният гост на главата на Пенс посочва именно една по-скоро духовна, политическа, а не физическа прогнилост.
Petrus Christus, Portrait of a Carthusian (1446).
Но, ако оставим настрана тези художествени значения и предубеждения, всъщност има още една причина, много по-обикновена, мухите да съществуват в произведенията на художниците. Някои историци на изкуството твърдят, че те са включвали мухи най-вече като закачка и свидетелство за собствените им умения да създават т.нар trompe l’oeil в полетата на средновековните ръкописи и върху рамки за рисуване. Trompe l’oeil е опитическа измама, нещо като 3D изображение, което е там, за да забавлява и предизвиква реакция. Дори Джорджо Вазари описва популярна история, в която Джото, докато е чирак на Чимабуе, рисува муха на портрета на своя господар, като го заблуждава да се опитва да я прогони, докато усети шегата.
Carlo Crivelli, St Catherine of Alexandria (circa 1491–94).
Грях, смърт или просто игра, факт е, че мухата съществува в ключови събития от човешката история и в произведенията на големи артисти от средновековието до днес.
И съм готова с няколко ярки примера:
Frans van der Mijn, Lady With a Fly on her Shoulder (circa 1596).
Carlo Crivelli, Madonna and Child (circa 1480).
Salvador Dalí, The Hallucinogenic Toreador (1969–70).
Damien Hirst, Fly Painting (1997).
Comments