Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: Иван Дончев, https://sofiatheatre.eu/
На главната улица в Осло, водеща право към кралския дворец, по земята с големи букви от месинг са изписани цитати от „Пер Гюнт“. Това дава достатъчно добра представа за важността на Хенрик Ибсен и конкретно това му произведение за Норвегия. Доказателство е и фактът, че представлението в театър „София“ е осъществено по проект „Пер Гюнт пътува“ и е финансирано от норвежката държава.
„Пер Гюнт“ е нещо като норвежкият Фауст, а авторът му е фигура, която за родината си има мащаба на Гьоте. Това поставя доста високи изисквания към всяка интерпретация и театър „София“ се е справил отлично.
Преводът на Пер Гюнт е направен от Стела Джелепова, тоест от оригинала, а преводачката има толкова красив и поетичен превод на „Трилогия“ на Юн Фосе, че е доказано подходяща за пресъздаване на текст с такава сложност и красота. Преводът й е ритмичен и на моменти разнообразен с чужди думи и изрази, които стоят малко като закачки и правят текста съвсем жив и не толкова старомоден, колкото би могъл да бъде.
Режисьор на спектакъла е Катя Петрова и нейният опит в кукления театър е голям плюс, защото толкова мащабна история – дълга по време, защото обхваща целия живот на Пер, но също така и философска – изисква условност на място и време и пределно условни декори и костюми – за това отговарят Борис Далчев и Михаела Добрева. Сцената е направена на голям екран, върху който във формата на дигитален мапинг се появяват и изчезват образите и дните от живота на Пер.
Първата част на историята е животът на младия Пер, в ролята е Александър Тонев, който е дори по-добър отколкото в „Синът“ в Народния театър, макар че това ми се струваше невъзможно. Младият Пер е син на любяща майка, която насърчава у него може би прекомерни амбиции, но коя майка не го прави. Първоначално пътят към успеха в живота за Пер минава през кралството на троловете. Тази типично скандинавска приказна линия е интересна, но доста условна за чуждестранния зрител. Следващата част е тази, в която Пер започва да пътува. Тук вече историята придобива много голям размах и това не е изненада. Вероятно по времето на Ибсен в земя на моряци до девето коляно е било по-лесно да се срещнат хора, стигали до Китай или Америките, отколкото е възможно това днес. Пътешествията на Пер ми напомниха на „Ние, удавниците“ на Карсен Йенсен, друга скандинавска история, написана с размах и въображение. Това се отнася и до началото на втората част, която започва на палубата на един кораб. Пътешествията по море и приключенията са нещо напълно обичайно за скандинавските мъже от ибсеново време, а моряшкия живот е въпрос на оцеляване – там никой не може да си позволи лукса да е добър човек.
Ириней Константинов играе възрастния Пер Гюнт, който се прибира да доживее последните си години в родината. Ириней Константинов е чудесен актьор, ерудиран, и може би затова в изпълнението му липсва страстта на младия му колега, а и на младия Пер. В дългите му монолози има повече напевност, отколкото ритъм и това придава на цялата пиеса друго темпо – впрочем поне за мен по-„ибсеново“, защото в пиесите си Хенрик Ибсен има тази склонност да слага в устата на героите си абсурдно дълги и мелодраматични излияния. Тук при Пер Гюнт се появява идеалното решение и това е Леярят на копчета в лицето на Михаил Милчев.
Мисля, че в театъра няма друг актьор, способен да играе герой, който е едновременно абсолютно измислен и нереален, но и по-убедителен от истински, вълнуващ и страшен. Той го е доказал с „Мадам Мишима“, доказва го и сега. Леярят на копчета е изпратен, за да вземе душата на Пер – поредният незабележителен човечец, едно от многото еднакви копчета върху дрехата на земята. Напразно Пер се опитва да докаже, че е необикновено лош или извънмерно добър – той е просто един грешник като всички нас. Спасява го само любовта – за своята смирено чакаща го съпруга Пер е единствен, в любовта си ние винаги сме незаменими.
Не съм сигурна, че моята интерпретация е канонична в смисъла, в който се тълкува живота на Пер Гюнт, но за себе си аз го почувствах близък, а леярят на копчета ще помня много дълго. Сега със сигурност ще отида отново при онези надписи в Осло, като всеки минувач и аз съм просто едно копче върху дрехата на земята. Отлично, мъдро представление!