Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Мадоната с дългата шия“ от Пармиджанино, 1534-1540
„Мадоната с дългата шия“ е наречена тази картина на Пармиджанино и макар тази анатомична особеност да се набива на очи особено много, то в портрета на Мадоната има още доста странни неща и несъразмерности.
Пармиджанино е от школата на така наречените „маниеристи“, които се появяват на художествената сцена след Ренесанса. На фона на перфектните до последния детайл и абсолютно достоверни ренесансови картини, тези на маниеристите са пълни с всякакви символи и скрити послания, така че те изобщо нямат за цел да постигнат автентичност, а по-скоро да внушат определена идея.Така е и на тази картина. Обърнете внимание, че Мадоната има деликатна шия, тясно лице и огромни бедра. Краката й са големи, а стъпалата съвсем малки. Тялото й е сякаш крушовидно. Тя е като обширен фон, на който се е излегнал Христос. Самото бебе също е доста странно, то е отпуснато в скута й, а лявата му ръка виси почти безжизнена. Ако погледнем Пиета на Микеланджело, приликата в ръката е очевидна – така виси ръката на сваления от кръста Христос.
Мадоната на Пармиджанино символично държи в скута си своя вече мъртъв син – на практика нейните бедра са достатъчно широки, за да издържат и тялото на възрастен мъж.
Доста странна е и ръката на Мадоната, съвсем тънка и изящна и сякаш лишена от кости. Жестът й е просто мелодраматичен – той не изразява никакво определено чувство, а просто излага ръката й на показ. Съвсем маниерно. Не по-малко странен е и мъничкият човек от лявата й страна. Предполага се, че той е някъде в далечината, но всъщност повече прилича на смален до миниатюрни размери реален човек.
Маниеризмът идва на мода с противопоставянето на високия Ренесанс във всичко, включително в спазването на достоверност на изображението, така че тази картина е нещо като игра на ума, интелектуална загадка за просветените съвременници на художника.
Comments