Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Когато през април 1934 година Вера Рохлина слага край на живота си, тя е на 37 години и е на върха на славата си. Парижките вестници и изданията за изкуство са пълни с некролози и статии, в които се казва, че това е една от най-големите трагедии за парижкото изкуство от години, че загубата е несравнима и че си е отишла сестрата на великите венецианци и Реноар. Вера Рохлина, наред с Тамара Лемпицка и Наталия Гончарова, е една от най-знаменитите и успели руски художнички в Париж. Толкова по-странно е, че много бързо името й е забравено, творчеството й е неизвестно и едва през 21-ви век тя започва отново да заема мястото си на световната арт сцена, а картините й се появяват в музеите и на търговете, където се продават за седем цифрени суми.
Вера Рохлина (1896-1934), Картоиграчи, 1919
Вера Рохлина се ражда като Шлезингер през 1896 година в Москва с баща руснак и майка французойка. Тя учи в школата на Иля Машков и той я смята за една от най-талантливите си ученички. По-късно Вера заминава за Киев, където продължава образованието си под ръководството на Александра Ексер – лична приятелка на Пикасо и Аполинер, жена с огромна харизма и чувство за свобода в личен и художествен план. Екстер остава едно от най-значимите влияния в живота на Вера.
Детайл от автопортрет, 1919 г.
През 1918 година Вера се омъжва за някой си Рохлин, чиято роля в историята е да даде името си на една велика жена. Няма други запазени данни за него. Двамата напускат Русия през 1919 година, като след известно обикаляне пристигат в Париж и още същата година Вера започва да излага картините си на парижките салони. Тя участва и в Есенния салон, и в този на независимите художници и в салона в Тюйлери.
Успехът й е абсолютен – картините й са награждавани, критиците я хвалят, интелектуалците – също.
Един от най-големите почитатели на Вера Рохлина е великият кутюрие Пол Поаре. Той не само купува нейни картини, но я подкрепя по всякакъв начин, като я запознава с Шарл Видрак, в чиято галерия през 1924 година Вера прави първата си самостоятелна изложба. Пол Поаре написва предисловието към каталога за изложбата. В типичния си ултимативен стил модният диктатор заявява: "Аз харесвам изкуството на Вера Рохлина и горко на онези, които не го харесват".
Вера Рохлина (1896-1934), Улица Тафли, 1919.
За своя сравнително кратък живот Вера Рохлина няколко пъти променя своя стил и посоките на творчеството си. Сравняват я със Сезан, с Реноар, както и със съвременните й руски художнички. В последния период преди смъртта си тя се обръща към женските теми и портрети, като особено известни са нейните голи тела, наричани от Раймон Есколие – куратор в Пти пале „симфония на плътта“.
Днес Вера Рохлина е модерна, скъпо продавана и актуална – точно каквато е била преди един век, когато приключва земния си път.
Comments