Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Ако Монти Пайтън имаха кастинг за български участник, Николай Гундеров щеше да спечели убедително от втория път. Защо от втория – ами защото като един Марко Тотев щеше да изпусне първата дата заради карантината.
„Завещанието на Марко Тотев“ е авторски спектакъл на Николай Гундеров, който той играе в Народния театър и е второто негово произведение, което гледам след чудесната, абсурдна и забавна пиеса „Пробен срок“ в театър 199. Определено това е един от любимите ми драматурзи в момента. Този жанр, който познаваме на първо място от филмите на Монти Пайтън и често свързваме с британския хумор, е остро липсващ на родна сцена – смесица между самоирония, сарказъм, парадокс и очевидни ежедневни глупости, които погледнати отстрани са откровено смешни.
„Завещанието на Марко Тотев“ не е моноспектакъл в традиционния смисъл на думата, това е нещо като пърформанс с елементи на родна действителност. Започва с това, че се срещаме с изпълнителя на завещанието на Марко Тотев, който е (разбира се) член на националния оперативен щаб. До тук – нищо недостоверно, нима цялата карантина не доведе до там всички да се чувстваме като пълни Марко Тотевци. Изобщо ако в българската история има два абсолютно валидни, неоспорими и всеобщо признати и понятни символа, то това са Марко Тотев и Гюро Михайлов. Както ще разберем от пиесата, те са съученици от началното училище.
Историята на рода Тотеви започва някъде в древен Рим. Няма никакъв начин да я възпроизведа до наши дни, освен това докато се смеех изпуснах някои от четвъртите чичовци и ще трябва да ходя втори път. Всичко разказано е много смешно, само че е и много тъжно. През родната маркототевщина са пречупени събития и имена от цялата европейска история и резултатът е ясен за всички – внуците на Марко Тотев са на площада на една ръка разстояние от театъра.
Това кратко, необикновено и забавно представление е една от летните премиери на Народния театър и определено прави тревожното лято по-хубаво и по-малко „маркототевско“.
Comentarios