Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
(Henrik Ohsten / Samuel Goldwyn Films)
Студена бяла светлина, безкрайни дни със светли нощи, косо падащи слънчеви лъчи, ранни залези, тъмно море, глуха тишина, дървени къщи, светли деца, спокойствие и приятна меланхолия сред перфектни хюге интериори. И всички на градус. Цяла Дания, събрана в един невероятен филм.
Филмът Druk, преведен на английски като Another round, което на български е „още по едно“, има идеален български превод, обясняващ оригиналното заглавие – запой. Трайно състояние на опиянение с постепенно покачващ се градус. И не че у нас това състояние е непознато или неясно, но в Дания то е начин на живот. В едно от интервютата си по повод филма Томас Витенберг казва, че не е измислил идеята – просто се е огледал наоколо в родната си страна. Пиенето е масово в Дания и е съвсем обяснимо защо на един датчанин е хрумнала идеята да направи филм в прослава на пиенето – защото това е първоначалния план на Витенберг.
Историята е чудно представена – четирима приятели на средна възраст, и четиримата учители в гимназията – по история, музика, физкултура и психология – се събират да празнуват 40-тия рожден ден на психолога, Николай. Облечени официално, в скъп ресторант с още по-скъпо пиене, те са типични заможни чичковци на средна възраст, поне докато не им сервират хайвера и водката. След известен брой питиета идва ред на равносметките, неизбежно леко горчиви и на една интересна идея, представена от домакина. Според норвежкия психиатър Фин Скардеруд хората се раждат с недостиг на 0.5 промила алкохол в кръвта и това им пречи да са достатъчно свободни, смели и щастливи. Четиримата приятели решават да дадат шанс на тази теория и да проверят дали половин промил ще промени живота им.
Томас Витенберг както обикновено е написал ролите специално за актьорите, с които е искал да работи – Мадс Микелсен, Томас Бо Ларсен, Магнус Миланг и Ларс Ранте. Невъзможно е да си представя друг на мястото им (четиримата имат колективно награда за главна мъжка роля от фестивала в Сан Себастиян), а Мадс изобщо е направил най-добрите си роли при Витенберг. Първата една трета на филма е прекрасна – забавна, лекомислена и позитивна. След това се случва нещо – първо то се случва в живота на Томас Витенберг, чиято 19-годишна дъщеря загива в катастрофа. Съответно той променя и сюжета на филма, който стремително слиза към най-мрачните тоналности на тежкото пиянство, за да покаже как в крайна сметка животът винаги намира път и смисъл.
Четиримата приятели във филма символизират цялата гама от промени, които алкохолът като катализатор предизвиква. В крайна сметка това не е филм за алкохола, а за любовта към живота и изборите, които правим. За някои пиенето е опиат, който им помага да не застават лице в лице с провалите си, които не са в състояние да понесат. За други е просто тласък в правилната посока, за трети е положителна промяна, която им помага да покажат най-доброто у себе си, а за четвърти е просто епизод, който ще отмине безследно. Очевидно в Дания пиенето е този общ за всички феномен, който обединява датчаните, но им действа по различен начин и има различни резултати. Аз веднага се запитах кое е онова, което свързва българите така трайно и може да варира от отблъскващ порок до симпатична особеност и реших, че е мрънкането.
Филмът е невероятно красив и изумително сниман – впрочем от норвежки оператор и изобщо е продукция на всички скандинавски страни, обединени от любовта си към алкохола. Всяка сцена е на точното място и с точната доза светлина, музика и динамика на действието, така че въздейства с много повече компоненти от самото актьорско присъствие. Което е, разбира се, най-високо ниво. Четиримата актьори са изпробвали върху себе си въздействието на алкохола на различните нива на опиянение и са се записвали на видео, за да разучат промените в движенията и говора. Все пак няма как да снимат по 12 часа пияни, така че всичко на екрана е изиграно.
Витенберг казва, че някога Ларс фон Триер го посъветвал – Когато пишеш, винаги оставяй най-хубавото за накрая. И верен на този завет, Витенберг е измислил прекрасен, въодушевяващ финал, който сам по себе си вече е вайръл видео в мрежата. Прекрасен филм за чудото да живеем с отворени очи и магията понякога да си позволяваме просто да се реем безцелно. И на градус.
コメント