Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Преди няколко години Елица написа една статия на тема „Защо всички фотографи са дълголетници?“. Беше много интересно, защото наистина са. Сякаш изкуството, хубавото ги държи в живота максимално. А миналата седмица попаднах на друго твърдение – че архитектите носят само черно. Това е велико клише, почти колкото това, че архитектите носят винаги очила с черни пластмасови рамки. Оказа се, че има дори малка книжка, озаглавена „Защо архитектите носят черно“, събрала ръкописно написани отговори от по няколко думи на 100 от най-известните съвременни архитекти.
Причината архитектите са обичат черния цвят предполагам, че е същата, поради която гениите на Силициевата долина са все по джинси и сиви тениски. Практично е – не искат да губят време с това да мислят какво ще облекат, това не ги разсейва, а и стилистично не могат да сбъркат.
Но това е моят отговор. За самите архитекти черното явно е по-възвишена мистерия – в херметичното изкуство на архитектурата (където произведенията им често са бели), черното допринася за интровертния им статус и създава впечатление за „тиха самоувереност и загадъчност“, което помага за имиджа на архитектите, за които светът е разделен на архитекти и неархитекти (черно и бяло).
Най-добре е разбира се самите архитекти да кажат и това се случва в споменатата книжка.
Много от тях свързват черното с тъга и дори траур. Германския архитект Арно Брандлхубер отговаря, че архитектите са в постоянен траур за многото си нереализирани проекти. Едуард Франсоа дава подобен отговор: „Архитектите носят черно, защото са тъжни“. Албърт Шпеер казва: „Защото животът е толкова тъжен.“ Така че една част от големите архитекти на съвременността свързват черното с тъгата, загубата, нерализираните идеи.
Връзката на черното с траура е ясна – преди петстотин години черно се носи или по смъртен повод или от монаси. Но с течение на времето черното претърпява трансформация към символ на силата и даже добива форма. Цветът на скръбта, на загубата, на смирението, на вината и срама се възприема като фигура и се свързва със свойството му да намалява размера на изображението. Може би така, смалявайки се визуално, дават възможност на проектите им да се видят, докато са на хартия, макет или в компютъра.
Други предположения? Масимилиано Фукас казва, че архитекетите носят черно, защото нямат фантазия и въображение. Много хубав отговор дава Рем Колаас, който (носейки почти винаги черно), казва „Никога не съм в черно“. Аз не съм архитект и съм винаги в черно и също бих дала такъв отговор – никога не съм в черно.
Ето и още от фаворитите ми:
"Нямам представа"
„Защото вярват, че трябва да се открояват от буржоазното общество, откъдето идват, ако искат да бъдат истински артисти“.
„Защото искат да изглеждат интересни и екзистенциалисти.“
и последно на Одил Дек: „Нося черно, защото около лудите всичко е бяло.“
Дали връзката между архитектите и черното е градска легенда – сигурно. Но е интересна като тази за фотографите столетници. И очевидно по някакъв начин е свързана с реалността.
Comments