ЗАЩО ЖЕНИТЕ НА СТАРИТЕ КАРТИНИ НОСЯТ ТОЛКОВА ДЪЛГИ РОКЛИ?

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

Тази картина на Ян ван Ейк се казва „Портрет на семейство Арнолфини“ или „Сватбата на Арнолфини“, нарисувана е през 1434 година и се смята за първия персонален портрет в европейското изкуство. За първи път на този портрет се виждат реални хора в цял ръст, нарисувани в дома си.

Портретът на Арнолфини, на който впрочем са нарисувани други хора, но това име е останало в историята на изкуството, има толкова много символи, че е невъзможно дори да се изброят. Всички те по един или друг начин обясняват какво виждаме – мъж и жена, които са семейство, много са богати, не го крият и са нарисувани от най-знаменития художник на своето време. Сред всички детайли на картината не може да не се забележи колко красиво е облечена жената и колко неудобна е роклята й – тя е толкова дълга, че ако тръгне да върви или някой трябва да я носи след нея или просто ще се спъне в дългата си пола.

Този детайл е много типичен за старите картини – на всички тях жените са облечени с някакви безкрайно дълги рокли, които се стелят около тях на талази. В случая госпожа Арнолфини дори придържа с ръка роклята си пред корема – с което създава погрешното впечатление, че е бременна - без това да намалява размера на шлейфа й.

Смята се, че жените на богатите търговци по онова време наистина са носели толкова дълги рокли, като с тях е вървял специален прислужник, който да носи дългата пола. Не е маловажно и теглото на тази дреха, цялата подплатена с кожа, за да топли в хладното и влажно време на Нидерландия. Младата Арнолфини е прекрасна в своята зелена сватбена рокля, символ на младост и богатство и може би наистина за специални случаи е обличала такава впечатляваща дреха, с която е невъзможно да се излиза на улицата.

Още по-дълга е роклята на дева Мария на друга прочута картина на ван Ейк – „Благовещение“. Тук вече е изобразен библейски образ, една от най-важните сцени в библейската живопис – моментът, в който Мария научава от архангел Гавраил, че е бременна. На картината божията майка е облечена в кралско синя рокля, поръбена с хермелин – кожа, която имат право да носят само кралете. Синьото е символ на чистота и девата много често е изобразявана със синя рокля. Тук няма прототип или причини роклята да е толкова дълга - в реалността никой не носи толкова дълги дрехи, но както се вижда синята пола на дева Мария покрива част от масата пред нея и след това се дипли обилно по пода наоколо. Това създава усещане за изобилие, а изобилието означава богатство. Характерно е, че на повечето картини от тази епоха дева Мария е нарисувана като много богата или направо кралска особа, независимо че според библейската история тя е просто жена на дърводелец.

Същото се вижда и на тази картина на Ханс Мемлинг, също много типична, на която е девата с малкия Исус, а около тях са света Катерина и света Барбара. И трите жени са с дълги, богато надиплени рокли. Мария е облечена в кралско червено, като небесна кралица, двете светици също са с разкошни поли. Картината е нарисувана около 1480 година.

През ХV век повечето хора имат само един кат дрехи, като навън се излиза със специални налъми, за да може подгъва на дрехите да не опира в калта и мърсотията на улицата. Текстилът е нещо много скъпо, а ако е цветен – още повече. Само много богатите могат да си позволят красиви нови дрехи, а ако са толкова дълги, то това намеква за много пари.

В крайна сметка обяснението се оказва много прозаично – изглежда от зората на изкуството хората са придавали ценност на изображенията по най-банален начин – чрез демонстрация на богатство. Съвсем земно, реално и очевидно – като една много дълга рокля.