Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
"Млада майка" от Герид Доу, 1658
Картината „Млада майка“ на Герит Доу е абсолютно типична за творчеството му, с всички възхитителни дребни детайли, както и с грешките. Последното всъщност е до голяма степен в сферата на злословенето от страна на колегите му – първо приживе, а след това и в онези епохи в изкуството, когато неговата прецизност на рисунъка изглежда прекалена, повече занаят, отколкото изкуство. Доу се слави като неприятен човек и стиснат стар ерген, така че слуховете по негов адрес приживе са разбираеми, а що се отнася до съдбата на картините му, днес те са реабилитирани напълно и са сред най-известните и скъпи творби на „малките нидерландци“.
Герит Доу е роден през 1613 година в Лайден. За майка му това е втори брак, първият й мъж е стъклар и бащата на Герит наследява работилницата и занаята. Така младият Герит Доу започва да чиракува при баща си, преди да се насочи към рисуването. От обучението в стъкларство у Доу остава манията да прави картините си максимално гладки, като стъкло, като за целта понякога полага до 12 слоя боя.
На 15-годишна възраст Доу става първия ученик на Рембранд. Има хипотези, че на една от ранните му картини - „Жена, четяща библията“- е нарисувана майката на Рембранд. По онова време Рембранд е едва на 22 години, така че в някакъв смисъл двамата художници се учат взаимно. След това Рембранд заминава за Амстердам, а Доу поема свой път в изкуството.
„Малките нидерландци“ се наричат така съвсем буквално – техните картини са малки по размер, така че богатите нидерландски търговци си поръчват по много и стените им са в картини от горе до долу. Доу е един от най-предпочитаните художници. Той бързо става знаменит с това, че картините му приличат на малки бижута – той ги рисува с лупа и сам прави четките си, които са „по-тънки от нокът“. Така всеки детайл е поразително точен.
През цялата си кариера в Лайден Герит Доу рисува почти едни и същи сюжети – битови сцени, с осветени фигури в центъра и затъмнен фон. В това от една страна личи влиянието на учителя му Рембранд, а от друга злите езици твърдят, че така не губи време и сили да прави фона прекалено детайлен. Доу е наистина световно известен още приживе. Агентът по изкуствата на шведската кралица има „право на първи отказ“ върху картините му и само за това право му плаща по 500 гулдена годишно. Портрет, нарисуван от Доу, струва на поръчителя 6 гулдена на час, като надницата на обикновените художници е 1 гулден на ден.
Въпреки своята слава и високата си цена, Доу не е безгрешен. Освен монотонността на сюжетите, той има и определени слабости като художник – не винаги спазва пропорциите на фигурите, а на една от картините си дори не е нарисувал уши на моделите си. Става въпрос за именно тази картина с младата майка, надвесена над люлката и прислужницата до нея. Нито те, нито бебето изглежда имат уши или поне с това е прочута тази картина, което не пречи на крал Чарлз ІІ, който я получава като подарък, веднага да покани Доу за придворен художник. Той му отказва. Всъщност картини на Герит Доу стигат до поне пет кралски колекции още приживе на художника, без той никога да напусне родния си Лайден, където умира без наследници, оставяйки богатство от 20 000 гулдена и славата на първия „изящен художник“ от нидерландците.
Comments