Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Един от първите филми, които гледах в италиански киносалон беше „Яж, моли се и обичай“. Направи ми силно впечатление, че хората умираха от смях на частта, в която Джулия Робъртс е в Италия, за да затвърди всички възможни клишета за италианците и да си замине към Бали напълняла и с важно ноу хау за това как се говори с ръце. За 15+ години живот в централно-северната част на Ботуша, аз така и не съм виждала хора, които активно да жестикулират, нито пък да заместват говорене с ръкомахане.
Така че, когато сме си отделили цял ден за клишетата с Елица, нямаше как да подмина Италия като източник на доста клишета, а сред тях едно от най-любопитните (и все пак несвързано с манджаре) е, че италианците говорят с ръце. От къде изобщо произлиза това вярване? Както всяко клише и това има дълбоки корени в историята.
Точният произход на жестикулирането като компонент на италианската комуникация не е много ясен. Смята се, че това е културно наследство от римляните, за които ораторското изкуство и изкуството на жестикулиране е важно. От гладиатори през търговци до философи, всички са се изразявали и по този начин. Рим е бил истинска мултикултурна среда, а след падането на Западната Римска империя местният език вече не е първостепенен, защото пристигат дори още повече нови имигранти и колонизатори от други региони. По това време има поне седем основни групи, които съжителстват на полуострова без общ език. В музея Пергам в Берлин например има надгобрен камък от V в. пр. н. е., на който се виждат двама жестикулиращи войници. До днес са запазени над 250 идентифицирани жеста, които италианците използват в ежедневния разговор.
Независимо, че основата на италианския (национален) език е положен от Данте, през Ренесанса жестикулирането не само не изчезва, а и дори се засилва като проводник на културата и емоционалното изразяване. Ренесансът е белязан от нуждата на хората да изразяват себе си, да се освободят, така че използвайки жестове те изразяват дори по-пълноценно емоции и мисли. Големите градове в Италия като Флоренция гъмжат от хора, говорещи различни диалекти, които използват тези движения и изражения за комуникация.
Но в Италия съществува т.нар „граница на жестовете“, която разделя тези, използвани в южна Италия от тези, използвани в северна Италия. Най-ярък пример за това е т.нар „движение с брадичката“. В северна Италия това означава нещо като „Разкарай се“, а в южна означава „Не“. Този жест означава различни неща, защото в древна Гърция (колонизатори на южна Италия) е означавал „Не“ – до ден днешен в южна Италия значението е „Не“. А най-интересното е, че въпреки наличието на всички атрибути на националната държава (език, образование, медии и тн и тн.) плюс мигриране и урбанизация, до ден днешен границата на жестовете съществува. Хората използват и говорят с жестове по един начин на юг и по друг на север. И това разделение не се отнася само за Италия, а разделя и цяла северна и южна Европа. Интензивното използване на жестове в комуникацията в исторически план се смята за индикация за липса на цивилизация в южноевропейските държави в сравнение със северноевропейските – ето така се раждат клишетата.
Културното кодиране чрез жестове се предава от родители на деца, защото децата имитират несъзнателно поведения и превръщат говоренето с ръце в навик. Ако посещавате Tik Tok там е пълно с очарователни тумбести неаполетенски дечица, които уверено жестикулират като възрастни.
Разбира се, италианците от много векове не говорят с ръце, за да запълнят липсата на общ език в мултикултурна среда – това е форма на изразяване, която придружава разговора. Смята се и че урбанизацията е дала тласък на жестикулирането – когато се преместиш в големия, гъсто населен град, трябва някак си да се видиш, да заемеш място, да биеш конкуренцията. Трябва не само да крещиш, че твоята стока е по-хубава, а и да го изръкомахаш, за да те забележат.
Моето лично възприемане на този феномен премина от пълно презрение до осъзнаването, че това е културно богатство, като големия брой диалекти в италианския език. Не мисля, че някога ще изчезне напълно или пък че трябва. За разлика от прословутото подсвиркване след жените.
Comments