Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Тази година музеят Метрополитън се завръща за втората част на представянето на американската мода от две части – този път темата е „В Америка: Антология на модата“ като разширява миналогодишната („Лексиконът на модата“), за да установи историческите основи на американския стил.
Откриващото изложбата събитие (Мет Гала) е най-голямото събитие в модата, като последното може да се обобщи с появата на Ким Кардашиян в златната рокля “Happy Birthday” на Мерилин Монро от 1962 година. Тази рокля се съхранява в музея Ripley's Believe It or Not в Орландо, Флорида. Няколко дни преди гала събитието Ким Кардашиян е заснета да влиза през входа на музея и с това потвърждава, че се подготвя да облече роклята. Аз бях много впечатлена от тези слухове – това е гениална поредна крачка в историята на присвояването, върху което се гради целият индустриален комплекс на Кардашиян. Но какво още означава и защо точно тази от всички рокли?
Да влезе в митологията на Мерилин Монро е очаквано от Ким.
Всъщност, през 2013 година Кание Уест споменава в интервю, че Ким е „Мерилин Монро“ и посочва защо – заради спорността на образите им и полемиките, които провокират. Всяка в своето време предизвиква както обществената погнуса, така и обожанието му.
Тогава Ким не е още част от света на утвърдените медии, на нея се гледа като на глупава реалити звезда без стойност, която забавлява също хора без стойност. Никой не си и помисля да я кани на Мет Гала. Две години по-късно Vogue Бразилия я поставя на корицата си, стилизирана като Мерилин Монро. Хората не са никак доволни – как може да става сравнение между културната икона, богиня и най-голям секс символ Мерилин и тази никаквица Ким. Те също и използват сексуалността на Ким, за да я атакуват като несравнима с Мерилин, защото е позирала за коледното издание на Playboy. Но забравят, че Мерилин е позирала за същото издание половин век преди това.
Двете са свързани от спорния им имидж. Лорънс Оливие, който партнира на Мерилин, я нарича „Най-глупавата, лишена от талант, самолюбива развратница, която съм срещал“. Отново и отново през годините се повтаря наратива, че Мерилин е глупава блондинка без талант, капризна и непрофесионална, която няма нужда от много реплики пред камерата, защото постига и дължи всичко на сексапила си и това е трагедията на живота й. Имиджът на празноглава жена, която няма никакви таланти, всичко й се случва случайно и е единствено обект на мъжкия сексуален апетит съпровожда в не по-малка степен и Ким Кардашиян. Разликата между двете е, че едната умира като жертва на времето си – неразбрана и млада, изиграла всички тъпи секси блондинки на света и употребена от мъжете, а другата, благодарение на друго време, развива състоятелността си до милиард и половина долара (до момента) в средата на матриархата Кардашиян, където мъжете не играят никаква роля.
И за Мерилин, и дори в по-голяма степен Ким, модата е ембематична и е много повече от дрехи. Двете са най-фотографираните жени в историята и знаят прекрасно, че модата е инструмент.
Три месеца преди внезапната й, трагична смърт през 1962 година Мерилин изпява на Джон Ф. Кенеди Happy Birthday от сцената на Медисън Скуеър Гардън в Ню Йорк. Когато излиза пред микрофона в тази невъзможна рокля, е като гола, огряна само от светлината на прожектор – публиката си глътва езика. Този момент е култов в историята на Америка – той символизира идеята за сливането на поп културата на времето с политиката, и особено с династията Кенеди, която се смята, че вече е детронирана от Кардашиян като „американската кралска фамилия“. Обличането точно на тази рокля от Ким може да носи и политическо значение, и да означава, че тя се стреми съзнателно да еволюира като (бъдещ) адвокат и застъпник за жертвите на грешките на правосъдието с все по-голяма роля в политиката. За жена, която така и не може да формулира талантите си и ги обяснява на детето си с „мама има толкова много таланти, че не знам откъде да започна“, Ким има всички ресурси, за да върви по пътя си, абсолютно самостоятелно и въпреки общественото мнение в която посока си пожелае. Аз дори смятам, че тя се стреми и наслаждава на процеса да обръща хората на своя страна и това е неин дългосрочен план, който Мерилин така и не успява да формулира и реализира приживе.
Но Ким отново е в сивата зона.
Както споменах, целият индустриален комплекс Кардашиян почива на културното и историческото присвояване. Като се започне от текилата на Кендал до афроплитките на Ким, всичко, което виждаме от това семейство, е присвоено и употребено за лични цели. Ким е майка на черни деца и иска да изглежда черна, но само когато това служи на нея. Тя е като един бермудски триъгълник, в който отново и отново потъват безкраен брой култури и личности – от Шер и Наоми, през Нифертити и Мая Анджело до Мерилин. Дълъг е списъкът на всичко, което е набелязала и е присвоила, за да го капитализира. Тя не вижда нищо нередно в това дори да създава странни културни моменти като например да си направи семейна фотосесия в арменска стилистика на мемориала на арменския геноцид и да го стилизира така, че да е подходящо за Vogue. Тази сива страна на Ким Кардашиян продължава да девалвира култури, личности, събития и ... рокли.
Роклята на Мерилин вече не е рокля на Мерилин. Тя е роклята на Мерилин, която Ким облече. Тя вече не е исторически момент, защото вече има друг, който да го засенчва. Освен, че обективно губи от стойността си на колекционерска вещ, защото е ограбена откъм аурата и мистиката на оригинала и личността, на която принадлежи, ни кара да се съмняваме. Тъй като имитацията не е пълна, но използва оригиналната среда, Ким е в нещо като художествена сива зона, която е зловеща и объркваща. Не сме сигурни как да реагираме на това – като на самосравнение или като на нещо напълно ново.
Тъжното в това решение е, че независимо че напълно се разбира целта и смисъла точно Ким Кардашиян да облече златната рокля на Мерилин, това осветяване на американския стил чрез музеен експонат пак служи само на лични цели. Ким не го прави заради Мерилин, нито заради роклята и историята, а заради Ким.
60 години след смъртта на Мерилин тя отново е употребена точно, както са я употребявали хората в живота й – един ще спечели едно (всички разбрахме, че има музей Ripley's Believe It or Not) от нея, Ким друго (още слава и поводи за спорове), а медиите трето (клик, клик, клик). За мен това се разминава с ценността „Да почива в мир“. Но Кардашиян вече са доказали, че не се притесняват да протегнат ръка към смъртта – припомнете си как на 40-ия си рожден ден Ким буквално получи „послание“ от баща си, който се спусна от онзи свят под формата на холограма, за да й "изпее" Happy Birthday.
Comentarios