Елена Миланова
Instagram: my_italian_days
В момента в Нетфликс има доста силни сериали, но най-важният е Maid. С извинение към корейския Squad Game, защото действително е по-завладяващ, но Maid (Прислужница) е по-силен. Вдъхновен е от мемоарите на Стефани Ланд „Прислужница: упорита работа, ниско заплащане и волята на майката за оцеляване.“
Десетте епизода, в които участват брилянтните Маргарет Куоли и майка й, Анди Макдауъл, разказват историята на Алекс, която избира да напусне бащата на детето й, емоционалния насилник Шон, и да потърси по-добър живот. Това решение обаче не е лесно, тъй като Алекс е изправена пред безсмислена бюрокрация, липса на пари и място, където да се приюти, и токсична връзка с недиагностицираната си биполярна майка.
Както повечето жертви на домашно насилие 23-годишната Алекс е склонна да не може да определи дали Шон всъщност е „истински“ насилник или не, след като не я бие, а да нямаш физически белези от насилие е проблем, защото не можеш да получиш закрилата, която ти е нужна. Алекс си тръгва след поредното опасно изтрещяване на партньора й с 20-ина долара и пикап, на който бързо му свършва бензина, докато кара по самотното шосе сред горите на Аляска, така че се молиш някак си да стигне до бензиностанция и да зареди поне 10 долара. В следващите минути на екрана се появява и сметката, която става чудовищно едноцифрена, а момичето е още наникъде. Сметките в главата на Алекс продължават през цялото време да се изписват на екрана, което предизвиква силен ефект – отчайваш се, когато виждаш, че нейните пет долара стават 1.85, сякаш героинята постоянно се приближава до ръба на пропаст, а после си отдъхваш, когато се отдалечи от него например с 5 долара. После Алекс се захваща с първата възможност за работа като чистачка и сериалът започва да документира борбата й срещу бившия й партньор и принудителния му контрол над нея.
Най-важното в Maid e, че изважда наяве сериозни и реални проблеми. От този, че насилникът обикновено е страхотно момче за пред хората, до това, че семейството често го защитава и оставя жертвата без подкрепа, смятайки, че точно тя е виновна, че „разбива семейството“. Поредицата е важна, защото много хора не схващат силата на словесното и психическо насилие, защото жените, които напускат, често имат малки деца и са финансово изолирани, защото системата на социалните услуги им предоставя кошмарни предизвикателства. Тя сякаш е създадена, за да намира условия за непригодност и да не подкрепи отчаяните жени и техните деца с така или иначе минимална помощ. Алекс си проправя път през този деморализиращ лабиринт от формуляри, въпроси, изисквания за документи, като се озовава в една след друга ужасни ситуации тип Параграф 22, докато всъщност комбинацията от постоянство и късмет й позволява да започне пътуване обратно към стабилността за нея и 2-годишната й дъщеричка Мади.
Сериалът има слабости. Например можех да мина и без образа на Реджина, богатата бездетна клиентка на Алекс, която може да има пари, но няма дете – този образ е абсолютно излишен за историята и зрителят нямаше нужда да се води по идеята за това колко е мизерно да нямаш дете и какво ли би предпочел – беден с дете или богат без. Не е достатъчно добре представена и драмата на почистването (Алекс почиства не само богата къща, а и много крайни случаи). Maid не може да се сравни в това отношение с драмата Sunshine Cleaning. Но това са неважни неща. Нежността, автентичността, прекрасната актьорска игра правят Maid едновременно завладяваща драма и сърцераздирателен портрет на страданието на твърде много хора. Няма как да я отминеш.
Comments