Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
“Офелия“ от Джон Евърет Миле, 1851-52
"Една върба расте край потока,
сребристите си вейки отразила
в кристалния му бързей. Тя със тях
венчета причудливи си плетеше
от маргаритки, макове, коприваи от онези морави фунийки,
които грубият овчар нарича
с безсрамно име, а момите скромни
зоват „мъртвешки пръст“. И днеска тя
качила се по сведените клони,
със своите венци да ги накичи,
ала един от тях — проклет! — се скършил
и паднала тя в плачещите струи,
отрупана с цветя. Известно време
надутите й дрехи я държали,
като русалка на повърхността
и бавно тя се носела надолу,
напявайки си тихо стари песни,
като че ли не схващала бедата,
или била родена от водата.
Но кратко това траяло и ето
след малко натежалите й дрехи
повлекли плавно клетата девойка
от ложето й песенно към мрака
на тинестата смърт."
- Уилям Шекспир “Хамлет“, IV.7. (превод: Валери Петров)
Смята се, че това е едно от най-поетичните описания на смъртта в английската литература. Моментът, в който Офелия, полудяла от мъка по смъртта на баща си, отива до реката, за да окачи венци по дърветата, но пада във водата и течението я отнася мъртва.
Картината, която изобразява този момент, е нарисувана от прерафаелита Джон Евърет Миле. Той отделя почти една година, за да работи по своята Офелия и прекарва по 11 часа на брега на река Хогсмил в Съри, близо до Лондон, за да изобрази всяко венчелистче от пейзажа с ботаническа точност.
Не бих казала, че процесът ми изглежда кой знае колко вдъхновен, Миле направо се е измъчил, докато рисува и го е описал:
“Единадесет часа седя с кръстосани крака като шивач, под чадър, хвърлящ сянка не по-голяма от половин стотинка и с детска чашка за пиене. Заплашен съм да ме обвинят за нахлуване в нивите и повреждане на посевите... Заплашва ме вятъра, който може да ме изпрати във водата и да ме запознае с впечатленията на удавената Офелия, както и с възможността (макар и малко вероятно) за пълното ми изчезване по вина на мухите. Нещастието ми се утежнява от два лебеда, които упорито ме изследват точно от мястото, което искам да нарисувам, унищожавайки по пътя цялата водна растителност, до която само те могат да достигнат“.
Миле рисува първо пейзажа. Самата Офелия рисува по-късно през зимата. Моделът му е 19-годишната Елизабет Сидал, която лежи дълги часове напълно облечена във вана с вода, в резултат на което се разболява жестоко и баща й иска допълнително 50 паунда за лечението й. Миле се съгласява на по-ниска сума.
Роклята на Офелия също е истинска. За нея Миле купува четири килограма старо облекло, за да създаде всички детайли с прецизност, характерна са прерафаелитния стил. Резултатът е произведение, което за много хора напълно се е сляло с поезията на Шекспир.
Днес картината може да се види в галерия Tate в Лондон.
Comments