Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
От дете имам репродукция на тази картина и, освен че никога не се бях заглеждала в нея особено, винаги съм я приемала като много романтична – кое дете не си мечтае да води самостоятелен живот на тавана с чадър над главата си?
Много години по-късно поредицата ни с Елица ме връща към тази картина на Карл Шпицвег от 1839 година, защото съм останала с впечатление, че човекът е болен от грип и е захапал термометър – подходяща тема в момента. Нищо подобно.
На картината възрастен мъж води мизерно съществуане на таванско помещение. Лежи върху дюшек в ъгъла, видимо много беден и може би дори болен, но погълнат от нещо, което изглежда, че е толкова увлекателно, че не забелязва проблемите около себе си. Кой е?
Този човек е беден поет, а картината се казва "Бедният поет".
Покривът на тавана, който обитава, тече, ето защо над главата си е отворил счупен чадър и го е вклинил между гредите, което не знам колко му помага. Светлината е топла и мека, но едва прониква през мъничкия прозорец, който е счупен. Мъжът не притежава никакви мебели – няма дори стол, на който да седне, а само една печка. Гардеробът му се състои от една връхна дреха, цилиндър, бастун и видимо един (надявам се че има и втори някъде) ботуш.
Това, което притежава обаче, са добре изглеждащи, подвързани книги, което говори, че каквото има, го харчи за литература, която е смисъл на живота му. Едната дори се знае коя е – Gradus ad Parnassum – наръчник с правила за версификация на латински. Неговите собствени ръкописи са складирани за подпалки пред печката, тъй като няма пари за дърва. Върху единия се чете Operum meorum fasciculum III (третата книжка на моите произведения). Героят вероятно няма и пари за вестници, защото с чертички на стената отбелязва, вероятно, дните.
Страстта на поета очевидно не му носи никакви пари. В устата си той е захапал перо, а с пръстите на едната си ръка брои строфи, за да поддържа ритъма на работата си.
Позата му казва всичко за него!
Той сякаш рецитира и прецизира своите стихове, с цялото си достойнство на човек на духа, независим от материалната си мизерия.
Картината „Бедният поет“ е в жанр, наречен псевдоромантизъм, който имитира фламандската и италианска живопис, но е подчертано по английски театрална. Нарича се още бидермайерова живопис. Този стил включва изобразяването на ежедневни сцени, премесени с идеализъм. Героите на този жанр са обикновени хора, чийто свят е показан привлекателен и романтичен. Например таванът на мъжа изглежда направо сладък и приказен, много поетичен, но ако влезем вътре наистина, впечатлението изобщо няма да е такова.
Карл Шпицвег се прочува доста с картината си, която за почти двеста години е използвана безчет пъти като илюстрация от кого ли не. Някои от картините му Вилер после преобразува в гоблени, които някои от нас притежават. „Бедният поет“ има три версии, едната е открадната през 1989 година и не се знае къде е, но друга може да се види в Neue Pinakothek в Мюнхен.
Comments