Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Въздух и светлина – това е раят. Във всеки случай това била представата за рай през по-голямата част от историята на човечеството, когато огромна част от хората живеели в малки, лошо осветени и лошо отоплявани помещения, а стъклото било материал скъп, недостъпен и често некачествен.
Едва през ХІХ-и век се появява техническа възможност да се остъкляват по-големи части от сградите и така в домовете и обществените сгради да влезе слънце, светлина и въздух и те да заприличат на райска обител. Във времената преди небостъргачите подобни сгради са легендарни, но дори и днес има какво да ни изненада. Ето някои от най-знаменитите опити раят да бъде пакетиран в стъкло:
Кристалния дворец
Кристалния дворец в Лондон е най-знаменитата стъклена сграда в света. За нея пише в книгите на Достоевски и Чернишевски, на художника и критик Джон Ръскин, както и във всички репортажи и спомени от Първото световно изложение в Лондон през 1851 година. По онова време Кристалния дворец е най-голямата сграда в света.
Той е главният павилион на изложението. Основната цел на самото изложение е да покаже индустриалния прогрес, напредъка на машините и продукцията на бъдещето. За тази цел се изисква достатъчно авангарден проект и той е представен от Джоузеф Пакстън, най-големият специалист по проектиране и строителство на оранжерии в Англия. Редом с името на Пакстън трябва да се спомене и това на Робърт Лукас Ченс, който е за стъклената промишленост същото, което е Уеджууд за порцелана. Ченс открива начин как да произвежда качествено стъкло в голям размер и това откритие променя архитектурата и дизайна завинаги. За Кристалния дворец са произведени стъклени панели с размер 122х25 сантиметра и спрямо тях е изградена цялата конструкция – поставки, рамки, поддържащи колони, пропорциите на целия дворец изхождат от размера на стъклата. За сградата са произведени 300 хиляди стъкла с обща площ 88 хиляди квадратни метра.
Самото здание е гигантско и поразително за съвременниците – то е дълго 564 метра, високо 20,3 метра и широко 139 метра. Открито е от Кентърбърийския епископ, който го сравнява с Небесния град. И наистина, тази невиждана стъклена конструкция изглежда в спомените на съвременниците като форма, направена от въздух, който е втвърден по краищата. В следващите години и особено на следващите Световни изложения, стъклените павилиони стават норма, но никой от тях не е надминал славата на Кристалния дворец.
Великия Викториански път
През 1855 година същият Джоузеф Пакстън представя проекта на живота си, който така и не се осъществява, но представлява най-голямата мечта за стъклен рай в света. С поразителен размах и въображение, той планира стъклен купол, подобен на този на Кристалния дворец, който да обхване в кръг целия централен и западен Лондон.
Съображенията на Пакстън, както и плановете му, са удивително новаторски и изпреварват времето му. Той има за цел да направи по-екологично и чисто пространството по търговските улици и магазините, които ще останат под купола. Освен това предвижда железница на два етажа – обикновена и бърза, която да е пневматична – да се движи със сгъстен въздух. Проектът си Пакстън оценява на космическата за тогава сума от 34 милиона паунда, но го спира не проблем с финансирането. През 1858 година се случва Великото зловоние – колапс с канализационната система на Лондон, която води до епидемия от холера и масово изселване от града.
По-важната причина е, че основният поддръжник на Пакстън е принц Албърт, който умира през 1861 година. В крайна сметка изглежда нечестно, че великият стъклен път остава с името на кралица Виктория, а не на съпруга й. И макар че викторианския път не се случва, точно на неговото място е построена кръговата линия на лондонското метро. Само че – под земята.
Парижките пасажи
Пасажите са улици, покрити със стъклен покрив и предназначени за пешеходци, като от двете им страни има различни заведения и магазини. Името им идва от френската дума за „преминавам“ и целта им до голяма степен е тази, да осигурят удобно преминаване през парижките квартали.
Пасажите на Париж се появяват в първата третина на ХІХ-и век, тоест преди преустройството на Осман. На десния бряг на реката има поне 140 пасажа, които позволяват на парижани да прекосят половината град без въобще да излизат на открито. Имайки предвид, че улиците на града тогава са без тротоари и без осветление, нищо чудно, че пасажите привличат масово гражданите. След преустройството на Париж от Осман остават само около 30 пасажа, които съществуват и до днес.
Многобройните пасажи на Париж преди два века предлагат всякакви развлечения, като много от тях са специализирани – например Вивиен е пасажа на модните парижани, Колбер – на букинистите, Шуазел е сборното място на поетите. В пасажите има опери и оперети, бални зали, фризьорски салони, книжарници и всякакви магазини.
Павилионът на Бруно Таут
През 1914 година Бруно Таут построява стъклен павилион за изложението в Кьолн. Този павилион става своеобразен манифест, който в архитектурна форма въплъщава идеите на Таут и на неговия наставник – писателя Паул Шеерберт. Последният вижда в стъклото проводник на светлина и смята, че чрез божествената светлина, която влиза през стъклото, може да настъпи духовно преображение у човека.
Павилионът е във формата на ротонда, но построена от съвременни материали – бетон, стъкло и метал. Стъклените стени са двойни, което после става масово при използването на стъкло за строителство. Отвън куполът е огледален, а отвътре представлява стъклен витраж, направен от различни цветове и размери стъклени плоскости. По фриза на павилиона са написани лозунги, съчинени специално от Шеербат – „Стеклото открива нова епоха, тухлите нанасят само вреда“, „Цветното стъкло разрушава омразата“ и така нататък. Целия интериор на ротондата е от стъкло, като включва три нива със стъклени стълби и дори малък басейн със стъклени топчета. Всичко това се осветявало от огромен полилей и много малки лампи, така че павилионът нощем светел като огромен скъпоценен камък. Стъклото и електричеството станали двата символа на прогреса.
Дантеума
През 1938 година правителството на Мусолини одобрява проект за монумент на Данте, който да бъде издигнат в Рим за Световното изложение през 1942 година и да стане най-големия монумент в италианската столица.
Архитектите Джузепе Терани и Пиетро Линджери са авторите на проекта, който представлява претворяване на „Божествена комедия“ в архитектурен паметник. Монументът не включва произведения на изкуството, той интерпретира произведението на Данте през пространствени форми. Така например всеки входящ минава по дълъг коридор и се оказва в абсолютно празен и семпъл вътрешен двор, олицетворяващ безсмислието на земния живот. Всички елементи на „Божествена комедия“ са измислени с впечатляващ размах – огромни колонади, стесняващ се надолу кладенец със спираловидно стълбище, което символизира слизането в преизподнята и преминаване през Чистилището до рая. Раят е стъклен и се състои от стъклен купол, поддържан от 33 стъклени колони, колкото са песните в „Рай“ на Данте.
Проектът не е започнат, но остава в историята на архитектурата като уникален опит за пресътворяване на текст на езика на архитектурата.
Музеят на кораба Амстердам
Този проект е музей на бъдещето, защото предстои да се случи. „Амстердам“ е 40-метров кораб, който потъва през 1749 година или по-точно е изоставен в плитчините от екипажа си, така че е почти напълно запазен. Предстои да бъде върнат в родния си град Амсердам и там около него да бъде построен специален музей. Това е уникален случай, в който не експонатът идва в музея, а музеят се строи около експоната – на практика корабът ще бъде заобиколен от остъклени коридори на няколко нива, от които посетителите ще могат да наблюдават работата на реставраторите.
Comments