Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Когато Анна Мери Робъртсън Моузес или както е по-позната – „баба Моузес“ – започва да рисува, е на 78 години. Прави го, защото артритът вече й пречи да плете и бродира. За много кратко време се превръща в един от най-успешните американски художници в средата на XX век. Нейните носталгични изображения на фермерския живот в малкия американски град са един от най-ранните примери за комерсиализация на изкуството и се продават под всякакви форми, включително и на пощенски картички, магнити, торбички и други, и вероятно поне веднъж в живота си сте изпратили и вие картичка за Коледа с една от най-известните й картини Sugaring Off от 1943, продадена през 2006 г за 1,2 милиона долара.
Картината изобразява селската общност в щата Ню Йорк по време на годишното захаросване (приготвяне) на кленов сироп. Чисто белият сняг контрастира с цветните хора, което създава впечатление за весела, чудна зима. Подобно на най-ранните й теми и тази произлиза от популярна илюстрация, в случая литография на Currier & Ives. Но баба Моузес не копира дословно нищо, тя по-скоро комбинира елементи от първоизточника с други, както и със собствената си фантазия. Някои от сцените и образите й се повтарят, като този на майката до котела с кленовия сироп, който изспива върху снега, за да се втвърди мигновено и да се превърне в бонбони за децата, които чакат нетърпеливо покрай нея. Или пък мъжете с кофи и малката къща от захар.
Sugaring Off е нарисувана през 1943 година и е една от първите истински зрели картини на баба Моузес. До този момент тя вече е усъвършенствала изобразяването на детайлите с голяма яснота и борави с много сложни композиции. Много от картините й илюстират селскостопански действия като стригане на овце, правене на сапун и масло и са представени почти като творчески дейности и често имат триизмерно качество, което вероятно е свързано с опита й в плетенето и бродирането. В работите й се съдържат типични американски послания като наример напомнянето, че първите заселници са били земеделци по необходимост, или че традиционният начин на живот се руши бързо.
Sugaring Off, 1943
На картината Sugaring Off се вижда голям сбор от различни дейности, разположени в свръхестествен широк пейзаж. Това отваряне на пейзажа почти в квадратна форма, подобно на юрган, е една от характеристиките на стила на баба Моузес. Докато се развива обаче, тя се връща към по-тесни хоризонтали, което изисква и по-голямо компресиране на детайлите.
Като художник баба Моузес се явява встрани от „народните“ и „наивни“ тенденции, но за разлика от художниците на момента, нейните картини нямат никакви тревожни или противоречиви аспекти. Това се обяснява с това, че с влизането в изкуството толкова късно в живота, е създала едно лично аутсайдерско изкуство, целящо да представи света като нещо положително, от което навява носталгия, старомодност – едно простичко отваряне на прозореца към американската селска идилия.
Напълно самоука, баба Моузес работи до стотната си годишнина под знака на детския си ентусиазъм и непоклатима вяра в малките радости от живота. Това, което намирам за възхитително при нея, е, че тя се занимава с различни форми на творчество цял живот и влага артистичност и оригиналност във всичко, до което се докосва. Преди да стане един от най-големите американски художници, баба Моузес е доста известна например с виртуозните си техники за направа на масло и сладко, както и споменатите занимания с бродиране и плетене. Кой не мечтае за такава баба!
И тъй като нейните картини, които ухаят зима, прегръдка, радост и кленов сироп е много по-вероятно да бъдат видени на поставки за чай или магнитчета за хладилник, отколкото в галерия, чудно ли е, че в Щатите има официален национален ден, в който се чества рождения ден на баба Моузес (7 септември), посветен на нея и на всички, които са намерили вдъхновение да се развиват в ново поприще късно в живота?
Comments