Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Снимка: Forbes Collection
Когато Карл Фаберже поема бизнеса от баща си през 1882 година, продукцията му се увеличава толкова бързо, че двамата братя Фаберже не могат да управляват сами всички бижутерски работилници и затова предприемат много прогресивен ход, който днес бихме нарекли аутсорсинг – независми бижутерски ателиета са ангажирани с това да работят само за марката, която предоставя скиците и моделите на поръчките. Лично Карл Фаберже държи пълния контрол върху качеството и нищо, което е изработено от марката му не може да излезе без да е одобрено от него. Така се формира един забележителен списък златари майстори, които се наричат „майстори Фаберже“ – повечето са финландци, но има и няколко руснаци, украинци, латвийци, датчани германци. Майсторите Фаберже са натоварени с цялостна изработка, но участват и други, например едно от любимите ми яйца на Фаберже, триптих на Червен кръст, е изработено от няколко майстори като иконата на възкръсването на Христос само е нарисувана от руския критик, археолог и историк на изкуството Адриан Праков.
Така, ако сте мислели, че Карл Фаберже е стоял надвесен над всички произведения, не е така – всеки предмет е плод на труд на много други хора. Самият Карл не е изработил нищо или поне нищо, което е съхранено до днес. Той е бил брилянтен бизнесмен.
Това, което е изключително тъжно, е, че не се знае почти нищо (да не кажа съвсем нищо) за дизайнерите, но те също са били независими. Какви художествени умове са работели над концепциите историята е погребала, на практика се знае името на главния дизайнер Франсоа Бирбаум, който е на тази позиция от 1896 до 1917 година.
След това идват болшевиките и всичко знаем как се развива – който е могъл е избягал, който не е могъл е или затворен и убит или намира начин да избяга. А историята за това как се разпродават царските съкровища в акцията „Да превърнем съкровищата в трактори“ е много голяма тема. Само ще кажа (за Фаберже), че в един момент вадят от затвора единия му син, Агатон, за да направи ценоразпис на произведенията на Фаберже, за да ги продават, той прави такъв ценоразпис, но понеже европейският пазар по това време вече е напълно наводнен от изнесени и разпродадени руски произведения на изкуството, цените падат много, болшевиките не могат да ги продат на истинската им цена, и отново връщат Агатон в тъмницата.
Това, с което Фаберже са най-известни, са т.нар императорски великденски яйца. Идеалният великденски подарък.
Те наистина са изключителни (меко казано), но къщата не е произвеждала само яйца и това е още едно нещо, което поради легендата на скъпоценните яйца е малко недооценено – Фаберже са ювелири виртуози на най-различни и много бижута и предмети. Великденските яйца Фаберже изработват основно за двама поръчители. Идеята за такива яйца е на брата на Александър III, великият херцог Владимир Александрович, който предлага на Карл Фаберже да създаде скъпоценно яйце, вдъхновено от кокоше яйце от слонова кост, което е видял в датската кралска колекция. След това подаряването на великденски яйца Фаберже става традиция – Александър III, а после и Николай II, от 1885 година до 1917 година подаряват общо 69 такива яйца на жените в семейството. Това именно са „императорските яйца“. Вторият поръчител е собственикът на златни мини в Сибир Александър Фердинандович Келч, за когото са изработени няколко и има няколко по поръчка на частни лица като херцогиняата на Марлборо, например.
Яйцата толкова се харесват на руското царско семейство, че Фаберже получава пълна креативна свобода – дори царят не знае точно какво ще бъде следващото яйце, той има само две условия: яйцето да е уникално и да съдържа изненада. Веднъж одобрил дизайна, Карл Фаберже го предава на майсторите Фаберже от най-високия ранг, а именно работилниците на главните му майстори.
Най-значимите златни ръце, свързани с великденските яйца, са на двама души – Михаил Перхин и Хенрих Вигстрьом.
Михаил Перхин е главен майстор на къщата Фаберже през 1886 година и контролира производството на яйцата до 1903 година. Яйцата, за които той отговаря, носят неговите инициали. Той започва като чирак на Ерик Аугуст Колин (първия майстор Фаберже, когото наследява) и през 1884 година се квалифицира като майстор на майсторите, а работилницата му получава (сред много други поръчки) и тези за яйцата. Периодът „Перхин“ се смята за най-иновативния в артистично отношение и в различни стилове – от неорококо до ренсеанс. Ето няколко примера за яйца на Перхин:
Коронационно яйце, 1897 (по случай коронацията на Николай II)
Великденско яйце "Гатчински дворец", 1920 (разделено е на 12 сегмента)
Последното яйце на Перхин, "Петър Велики", 1903 Перхин умира през 1903 година и оставя работа на Хенрих Вигстрьом, който на свой ред подписва с инициали следващите яйца.
Вигстрьом е финландец, син на рибар, който изучава бижутерския занаят при датчанина Петер Мадсен. Когато се премества в Санкт Петербург на 22-годишна възраст, е назначен за асистент на Михаил Перхин, а в последствие талантът му е силно оценен и става дясна ръка на майстора.
По времето, когато Вигстрьом работи, избухва Първата световна война, броят на майсторите в работилницата му намалява силно, а после идва и болшевишката революция. Хенрих се оттегля в дачата си, надявайки се за няколко седмици ситуацията да се върне към нормално състояние и да се прибере в Петербург, но това не се случва и успява да напусне Русия и да се върне във Финландия, където умира през 1923 година. По отношение на естетическото си вдъхновение в работата, той черпи такова изключително от пищността на Луи XIV.
Няколко примера за неговата работа:
Розови трели, 1907 (изненадата е диамантена огърлица и миниатюрен портрет от слонова кост на сина на Николай II обрамчен в диаманти, който сега е изгубен.)
Наполеоново яйце, 1912 (Изненадата са минатюрни шест панела, изобразяващи акварели на шест полка, на които Мария Фьодоровна е била почетен полковник)
Последното яйце Фаберже от 1917 г. е недовършено, поради февруарската болшевишка революция. Нарича се "Съзвездие" и се намира в Минералогическия музей Ферсман.
Commenti