Mar 18, 20223 min read

ИВ СЕН ЛОРАН В МУЗЕИТЕ НА ПАРИЖ

Елица Павлович

Тази година Париж отбелязва 60 години от първото ревю на модна къща Ив Сен Лоран с безпрецедентен жест към дизайнера с посветени на него шест изложби в най-големите парижки музеи.

Отидох до Париж специално заради това, защото наистина никога не е имало, а и едва ли ще видим скоро, толкова мащабно отбелязване на подобен юбилей, нито пък се случва често посетителите в музеите да се разхождат сред рокли и костюми. Успях да посетя пет от шестте изложби – пропуснах тази в Лувъра, първо защото тя е за бижутата в колекциите на Сен Лоран, а те не ме вълнуват толкова и второ защото самият Лувър е като лабиринт и трудно излизам от там, а времето е ограничено.

От петте изложби, на които бях, две са съвсем малки – в музея на Пикасо и в музея Орсе има буквално по половин дузина модели. При Пикасо те са, разбира се, от едноименната колекция, която дизайнерът посвещава на творчеството на художника. Саката в нея са много силно декорирани с допълнителни елементи и всъщност не могат да бъдат носени, а са само илюстрация за това, че във фантазията на двамата творци всичко може да бъде както двуизмерно на платното, така и напълно реално като дреха.

В Орсе на последния етаж, на платформа точно зад огромния часовник, са изложени няколко женски и мъжки вечерни облекла. Те са реверанс към концепцията за женския смокинг, измислен от Ив Сен Лоран, една от няколкото истински модни революции, които той прави. На фона на часовника тоалетите са като съвременен бал на Пепеляшка, която чака да удари полунощ.

В музея на Ив Сен Лоран, намиращ се в жилището му, няма нищо специално от първото му ревю, а са изложени различни елементи от цялото му творчество – от скиците, до пълна възстановка на студиото, в което е работил. Именно музеят е мястото, където става ясно каква е тайната на голямата почит към Сен Лоран във Франция, а и по света – другият му музей се намира в Маракеш. Тази тайна не е огромният му – и безспорен – талант, а е упорството, любовта и неуморния труд на един човек, чието име е Пиер Берже.

Ив Сен Лоран никога не би имал този успех, слава и почит, ако не беше неговият мъж. И това се доказва не само от факта, че музеите са създадени и се финансират от фонда, носещ името на двамата – Лоран и Берже, но и очевидно нито един от дизайнерите от близкото или по-далечно минало не е удостоен с паметници на преклонение от подобен мащаб. Подобен музей, в който всяка скица да е в златна рамка, всяка книжна кройка да пърха като ангел над посетителите, а всяко копче да е изложено като декоративно изкуство, няма нито за Коко Шанел, нито за Кристиян Диор. Само за Ив Сен Лоран. Пиер Берже му посвещава живота си и това е еднакво впечатляващо и вълнуващо в музея, който е бившият им апартамент, колкото са и останалите там предмети, пресъздаващи един ретро свят, в който дизайнерът е бил абсолютен демиург – от скицата с молив на бял лист, през избора на плат, цвят, копчета, бижута, аксесоари и обувки, до избора на модели и стайлинга. В момента всички тези дейности се извършват от поне сто човека в същата тази модна къща, носеща името на създателя си.

Двете най-прекрасни изложби за Ив Сен Лоран са в Музея на модерното изкуство и в центъра Помпиду.

Отделни тоалети от колекциите му са разположени сред произведенията, които са ги вдъхновили, в близост до творби на любими художници на Ив Сен Лоран, който е имал забележителна колекция от изкуство или са сложени до картини, нарисувани десетилетия след дадената колекция или дори след смъртта на дизайнера.

Това в общи линии покрива и посоките на работата му – сред създадените от него модели има доста екстравагантни, същински произведения на изкуството, има съвсем класически, а има и толкова семпли и елегантни, че са направо вечни.

В залите, които привично възприемаме като „кутии“ с картини по стените, поставените в средата дрехи променят напълно както пространството, така и преживяването на зрителя. За мен поне ефектът е двоен – картините ми се струват по-ярки и живи, а дрехите по-красиви.

Никога не съм си задавала въпроса дали модата е изкуство, защото за мен е така откакто се помня. Изложби като тези разширяват посоките на взаимодействие на модата със света и са едно от най-големите удоволствия, защото очовечават голямото изкуство.