"ИВА Е ОНЛАЙН" И ОБИЧТА Й Е ВСЕЛЕНА

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

На сцената на театър 199 се появява лицето на Ива Тодорова в кадър от камерата на нейния лаптоп. Това е второто представление на Ива за любовта. И макар че тя самата казва, че „Приятно ми е Ива“ е пиеса за истината, а новата е за любовта, всъщност двете са за истината в любовта. Едната – за любовта на Ива към света навън, другата за любовта на Ива вътре в нея – добре, може би и вътре в интернет, това зрителят сам ще реши. Нали онлайн живеят онези, които ни обичат – някои само бегло, със сърчице под „статуса“ ни, други завинаги, дори когато вече ги няма в реалния свят, но си остават в онлайн снимки и спомени. С всички тях говори Ива.

Театърът е едно такова вълшебно място, то е като в космоса – сто минути ние сме някъде далече от света, само ние с Ива и докато тя търси любовта, ние я търсим заедно с нея.

Ива е с космически костюм, тя цялата грее на сцената като слънце. Разбира се и този път, както миналия, аз вярвам на всяка нейна дума и чак когато светнат лампите се сещам, че всичко е илюзия.

Ива е в ролята на Ива, която търси любовта. Много благодарна роля – едва ли има по-обичливи хора от онези, които непрекъснато се оглеждат с въображение и трепет в търсене на голямата любов. Ива е пълна с такива истории – от обичта й към лешоядите в „Приятно ми е Ива“ до тази към сладоледа с шамфъстък в „Ива е онлайн“ – и сред тези забавни малки страсти се появяват и големите теми за семейството, за родината, за мечтите, за секса, за децата и, разбира се, за любовта.

Всичко е много лично – като за всеки от нас. Всъщност онлайн е точно така – хората не рядко си позволяват да са прекалено емоционални. Честно казано – повече в негативен план, а Ива говори за съвсем обратното – ако онлайн можем да сме най-емоционални, защо да не бъдем и най-обични, най-честни, най-хубави. Нейната изповед от сцената е така съкровено старомодна, това е подчертано по много симпатичен начин и в програмата на представлението, където всички замесени са наречени галантно „госпожица“ или „господин“.

И като стана въпрос - господин Стоят Радев е постановчик и съучастник и в това представление. Неговата интелигентност и внимателна работа с актьорите се виждат и тук.

Има много смешни неща в „Ива е онлайн“, направо велики! Има и много тъжни, също като в живота. Понеже то само онлайн животът може да е извънредно и изключително само хубав, в истинския тъжното е доста – на сцената и двете са еднакво красиви, във вселената от обич на Ива, която не е онлайн.

„Минахте ли вдъхновени по пешеходната пътека пред театъра?“ – пита Ива по време на представлението. Да, Иве, на връщане минах вдъхновена.