Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Маркграфинята на Мантуа Изабела д’Есте е единствената сред великите жени на Ренесанса, която и до днес непрекъснато е в центъра на проучвания и продължаващи спорове. За това има много обективни причини – на първо място кореспонденцията й, която наброява над 30 000 писма, от които поне 12 000 са написани лично от нея и това дава безкрайно поле за изследвания. По-важната причина обаче е в това, че дейността й като колекционер и покровител на изкуствата е уникална за епохата, защото тя в много отношения обхваща сфери, които са изключително прерогатив на мъжете – тя целенасочено събира антични монети и медали, декоративно изкуство, антична и съвременна скулптура и живопис. В историята на изкуството Изабела е сложен образ с променлива репутация.
Безспорен е фактът, че Изабела д’Есте има ключова роля за развитието на културния живот в Мантуа. Приживе тя е възхвалявана и посрещана навсякъде като кралска особа, а до началото на ХХ век се приема за идеал на ренесансова жена и е наричана „примадоната на Ренесанса“. През ХХ век обаче се появяват проучвания, в които тя е описвана като своеволна, алчна и жестока, като е сравнявана с други меценати и се описва нейният консерватизъм, нетърпение и желание изцяло да контролира работата на художниците. Причината е уникалната й позиция на колекционер – на практика тя просто се държи като мъж и това и до днес е недопустимо за една жена. Критиците й казват, че тя често демонстрира показно огромната си обща култура и е поразително хладнокръвна в преговорите, когато иска да получи нещо. Политическите й противници още приживе отбелязват, че тя има „мъжка душа“. Дали обаче демонстрирането на мъжки качества обезателно е недостатък.
Изабела д’Есте се ражда през 1474 година като първа и любима дъщеря на Ерколе І д’Есте и Елеонора Арагонска. За разлика от другите деца в семейството, отглеждани далеч от дома в неаполитанския двор, Изабела остава с родителите си и получава превъзходно хуманитарно образование – тя говори латински и гръцки, учи древна история, класическа литература и музика, прекрасно свири на лютня и пее. Животът й във Ферара до голяма степен определя вкусовете й – под влиянието на баща си, също покровител на изкуствата, тя се интересува от антично изкуство и обръща особено голямо внимание на съдържанието на произведенията. Ферара, разположена в делтата на река По, представлява примамлива плячка за много владетели. От дете Изабела расте под заплахата от нашествия и спомена за бягства на безопасно място, докато отмине опасността. През целия си живот тя се стреми да живее в мир на всяка цена – чрез родствени и делови връзки с всички, независимо дали са приятели или врагове.
През 1490 година Изабела се омъжва за Франческо ІІ Гонзага. Двамата имат абсолютно равнопоставени отношения, като Изабела е регент на мъжа си при отсъствията му и взима активно участие в държавните дела. Съвременниците й я описват като вдъхновителка и покровителка на изкуствата, защото това е привичната роля на жените, но Изабела е много повече от това. Тя кани в двора си писатели, музиканти и художници – списъкът с имената им е безкраен и от него не липсва никой известен творец през онази епоха. Любопитно е защо при това положение има съвсем малко запазени изображения на Изабела. Изглежда тя е доста взискателна към художниците, знае се със сигурност, че е унищожила портрета си, който Мантеня рисува. В наши дни има само три портрета, за които с абсолютна сигурност се знае, че на тях е Изабела д’Есте. И една рисунка – затова пък на Леонардо.
Изабела се запознава с него още на сватбата си, където той е поканен да помогне с декорацията и костюмите за рицарския турнир, организиран като част от тържествата. След това Леонардо живее в двора на Изабела за кратко, а след заминаването му двамата си пишат няколко години. Има и теория, че Изабела д’Есте е Мона Лиза, но това не може да се потвърди със сигурност, тъй като на всички картини тя е много силно идеализирана и разкрасена – на портрета на Тициан например Изабела всъщност е на 60 години.
Биографията й е дълга и известна, но по-важно е в какво се състои феноменът Изабела д’Есте. Подобно на много жени от нейния социален кръг през Ренесанса, тя в много отношения е социално равнопоставена с мъжете. В този смисъл Ренесанса е уникална епоха – Средновековието със строгите си правила вече е отстъпило, нови канони все още не са се утвърдили и всяка човешка личност се разглежда като уникален индивид със съзнателно отношение към света, съвършенство на ума и изтънченост – жените наравно с мъжете. По това време се заражда и самия феномен на меценатите и колекционерите. Изабела д’Есте напълно съзнателно изгражда своя личен мит на „приятелка на благородните изкуства“, при това го изгражда именно в рамките на „мита д’Есте“ – тя напълно засенчва своя съпруг и той остава в историята като по-незначителния и безинтересния владетел на Мантуа. Наистина велика жена!
Comments