Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Алфонс Муха – живописец с усет за красивото, точно око за детайла, огромна работоспособност и преклонение към жените е толкова тиражиран в наши дни на магнитчета, чаши, шалчета и постери, че е забравен мащаба, в който той работи.
Муха е художник в голям мащаб.
Най-великите му творби са големи и то не само като размах на въображението, а и съвсем буквално – като размер. Изкуството на Алфонс Муха е създадено в мащаб по-голям от реалния, за да въздейства на зрителя чисто физически и да му напомни, че красивото е могъща сила, която е по-голяма от живота.
Съдбата на Алфонс Муха се променя завинаги в навечерието на Коледа 1893 година. По това време той живее в Париж, работи в печатница и то не творческа работа, а техническа – подготвя за печат произведенията на други художници. В този момент – буквално вечерта преди Рождество – пристига спешна поръчка от Сара Бернар за нов плакат за нейното представление „Жизмонда“. Сара Бернар е на 50 години, има собствен театър, тя е абсолютна звезда и „Жизмонда“ се играе с голям успех, но внезапно й хрумва, че ако плакатът е по-хубав, то представлението ще е по-печелившо. Сара Бернар е най-мразения модел за художниците на Париж – тя е капризна, истерична и когато не хареса нещо – а тя винаги е недоволна – то прави всичко възможно да унищожи художника. Никой не иска да работи за нея. Муха приема това предизвикателство. Последните си десет франка, предназначени за коледна вечеря, той инвестира във фрак под наем и отива на театър. Два часа по време на „Жизмонда“ той скицира в тефтера си, цяла нощ рисува и на сутринта се явява в печатницата с проект за нов плакат – Сара е нарисувана като египетска царица, горда и с извърната глава, с безизразно, но идеално лице, с разкошна роба на пищен фон.
Муха отпечатва плаката, както впрочем и всички следващи, в размер метър на два. Сара Бернар е във възторг. Останалото е история – тя сключва с него договор за шест години, той става най-търсения художник на Париж, а Сара казва „Ти ме направи безсмъртна“. Това е абсолютен факт – днес никой не е виждал Сара на сцената, театърът е ефимерно изкуство, но образът й е жив, именно благодарение на Муха. Огромните, по-големи от човешки ръст плакати, са единственото свидетелство за величието на Сара Бернар.
Вторият монументален проект на Муха, останал знаков за творчеството му, са стъклописите в катедралата Свети Вит в Прага. Муха прави витражите на един от прозорците и те според много класации се смятат за най-красивите в света.
Конспиративните теории твърдят, че завистливите му конкуренти не дават той да нарисува още и да превърне църквата в шедьовър. Истината е прозаична – когато започва да изработва витражите, Муха е вече световно известен и много високо платен художник. Независимо от своя патриотизъм – сюжетът на витража е посветен на света Людмила, при която чехите приемат християнството – той слага много висока цена на труда си. В днешни пари сумата е десетки хиляди евро. Така Муха остава само с един витраж, но той е наистина зашеметяващ. Интересна подробност е, че това произведение всъщност има двама автори и те са написани с еднакви букви върху витража. Единият е Алфонс Муха, който рисува картини върху стъкло, а след него специално квалифициран стъклар нарязва картината на части и я сглобява така, че тя да прилича на витраж.
По съвет на Сара Бернар Алфонс Муха заминава за Америка, където според нея са големите пари.
Муха не забогатява в САЩ, но намира нещо повече – меценат. Това е Чарлз Ричард Крейн, който е изключително запален по историята на славяните и финансира Муха с много сериозни суми, за да изобрази на цикъл от картини историята на славянството. Така се ражда „Славянска епопея“ – цикъл от 20 картини с размер шест на осем метра, на които са разказани ключови момент от формирането на славянската идентичност. Десет от тях са посветени на чешката история, а останалите десет са за различни събития от славянския свят, като България е представена на картина за създаването на славянската писменост с цар Симеон в центъра на платното.
Муха завършва цикъла през 1928 година, като рисува картините в замъка си в Моравски Крумлов, където има достатъчно пространство за тази цел. Той подарява всички картини на град Прага, но при условие, че за тях се построи специален музей. Това обаче се оказва невъзможно. Когато след войната Чехословакия се възстановява достатъчно, за да може да си позволи подобен разход, целият център вече е под закрилата на Юнеско и сграда с подобен мащаб е невъзможно да се построи. Синът на Муха, който е жив и до днес, отказва да даде картините дори за изложба и те се съхраняват в крайно неподходящи условия. Преди десетина години той все пак е принуден да ги предостави за реставрация и консервиране и тогава имах уникалния шанс да ги видя на едно място, в едно хале в покрайнините на центъра на Прага.
Ефектът наистина е невероятен, мащабите са несравними с посещение в музей или галерия, може би само в църквите има живопис в такива размери, но дори там фигурите са в човешки размери, а Муха рисува нарочно преувеличени, гигантски пейзажи и човеци, така че зрителят напълно потъва в картината.
В момента целият цикъл е изложен в Япония и ще остане там още няколко години. Въпросът с музея в Прага е висящ и се обсъждат варианти да се изгради павилион някъде в центъра, за да може най-после картините на Муха да намерят свой дом. Дано това да стане в обозримо бъдеще и Муха да се върне в Прага такъв, какъвто трябва да бъде видян – монументален.
Comentários