Елена Миланова Instagram: @byelenamilanova
„Наследници“ (по HBO Max) е „Игра на тронове“ за напреднали. Най-доброто, което телевизията предлага. Вече три завладяващи сезона проследява безмислостните членове на фамилията Рой, които се движат по пътя си към върха на медийната империя, на която смятат, че имат право. Във финалния епизод на третия, най-шекспиров сезон, неочакван нечестив съюз между патриарха Логан Рой и неговия зет Том се ражда и изпълва с емоционално напрежение минутите в края. Кулминацията на епизода е сцена, в която три от децата на Логан – Роман (Кирън Кълкин), Кендал (Джеръми Стронг) и Шив (Сара Снук) – разбират, че са измамени и че бащиното може да им се изплъзне. Те се събират в сцена, в която за пръв път нещо ги обединява – нещастието. Утешават се взаимно под горещото тосканско слънце, ъглите на правоъгълната сграда рамкира фигурите им, поставени на кръстопът, както и живота им, а камерата се задържа в тази нетипична ниска широкоъгълна перспектива, от която наблюдаваме как световете на тримата се разпадат.
Кадър като картина, която не би била неуместна в музей до майстори на ренесанса и барока като Артемизия или Микеланджело. Може да се проследи дори златното съотношение – важен математически принцип за ренесансовите художници като Леонардо да Винчи.
В популярната култура такъв момент се нарича „неочакван Ренесанс“. Не е търсен нарочно, но тъй като в „Наследници“ изкуството присъства много, по-скоро културните натрупвания на оператора и режисьора случайно водят до този върховен миг. Това е картина. Не е нужно „обикновеният“ зрител да знае дори кога е нарисувана тя, за да я оцени – кадърът предизвиква всички чувства и емоции, които и картина в галерия Уфици би могла. И точно, както при Ренесанса, и в тази сцена човешкото тяло е проводник на драмата, ние не знаем точно какво мислят героите, защото общуват чрез загатнати жестове и обрани изражения. Това е типично за картините на старите майстори, където всъщност те не искат да показват хората в крайности с показателни изражения на лицето.
„Наследници“ е брилянтен пример за такъв ренесансов подход – всичките тези отчаяни, деградирали люде, зли, ужасни и ужасно трагични, всъщност винаги са сдържани и премерени.
В „Наследници“ изкуството присъства почти постоянно – това е шоу за това колко безсмислени, отвратителни и токсични могат да бъдат свръхбогатите хора, а това може да се покаже и както с интериор (празни умове и сърца обитават стерилните офиси и апартаменти на фамилията), така и с действителни предмети на изкуството и картини – все пак всеки милиардер обича да колекционира изкуство. Много от картините и скулптурите са забележими и дори подчертани на фона на тези интериори и естествено са сами по себе си герой в сериала – насочват движението, предвещават ключови сюжетни линии.
Още в първия епизод на първия сезон Логан Рой (Браян Кокс) е в заседателната зала на Waystar RoyCо, където е поставена снимката на Франк Тил (2012-2013) Spiagazzioni – кристално чист потрет на ледникова формация в аржентинска Патагония.
Снимката е част от поредица, която отразява силата и величието на природата, но и нейната крехкост и застрашеност, това е двуякост, която чудесно описва грамаданските его-та на героите, но в същото време предващева сблъсък (Кендал) като с айсберг (баща му), който е много по-дълбок, отколкото изглежда. Ясно е как свършва това. В петия епизод се разиграва друга драма на фона на потрет, рисуван от Питър Лели на Луиз дьо Керуал (1671-1674) херцогиня на Портсмут, шпионка на краля Слънце. В епизода Кендъл вече планира свалянето на баща си, докато зетят Том привлича безгръбначния братовчед Грег да унищожава тайно документи, свързани с престъпленията на Уайстар.
В този епизод се появява и братът на Логан, предстоят удари в гърба и предателства. Портретът на фона на размяната на реплики между Марша, Логан и Кендъл е на жена, която е шпионка на Луи XIV и любовница на Чарлз II, чиято цел е да укрепи връзките между двамата монарси. Луиз се забавлаява от стената, играейки с косата си, докато тече вечерята за Деня на благодарността, когато Юън се изправя срещу брат си: „Не всичко е пари. Не сте ли чували за етика?“ Знаем и този отговор.
В 7 епизод на трети сезон Кендъл все по-отчаяно се опитва да изглежда значим. Партито за рождения му ден организира в мултидисциплинарния център за изкуства в Хъдсън Ярдс (Махнатън). Кварталът е най-големият частен комплекс в САЩ на стойност 25 милиарда и е осмиван като ултралуксозна детска площадка на милиардери. За да впечатли, Кендъл кара гостите му да преминат през инсталация от видеоекрани, показващи гърчещи се сперматозоиди в тунел, изработен от розов надуваем материал. Накрая ги поздравява жена в костюм на медицинска сестра, която възкликва: „Поздравления! Току-що сте се родили в света на Кендъл Рой!”.
Инсталацията е създадена специално за „Наследници“ и напомня новите арт „изживявания“, към които хора като Кендъл вероятно вече се стичат да инвестират – NFT и скъпо улично изкуство. В един момент епизодът засяга и интелектуалната собственост, когато Роман пита Кендъл дали е получил разрешение от майка им да създаде инсталацията. „Наречете ме старомоден“, казва Роман. „Но мисля, че трябва да попиташ, преди да построиш гигантска реплика на нечия вагина...“
Плакатите на сезоните също са силно подкрепени от изкуство. Този на първия сезон е на фона на Кървавия "Лов на тигри" на Рубенс (1615–1617), където човекът се изправя срещу звяра в жестока схватка. Рубенс рисува ловци и кръвожадни котки без ясен победител или разлика между хищник и плячка. Платното е част от цикъл, изобразяващ 12-годишна борба за европейско господство, която е толкова безмислостна и оспорвана, колкото борбата на децата на Логан Рой за контрол над империята му.
Плакатът за третия сезон е повече от насочващ. На стената, точно зад Логан Рой, виси картината „Данте и Вергилий“ на Уилям-Адолф Бугро (1850), изобразяваща сцена от „Aд“ на Данте. Тя представя осмия кръг – запазена зона за фалшификатори. Виргилий и авторът гледат две прокълнати души. Единият е еретикът Капокио, той е ухапан по врата от Джани Скики, италиански рицар, узурпирал самоличността на починал мъж, който фалшифицира завещание, за да претендира за наследство.
За разлика от костюмите, които редовно привличат вниманието ни с Елица във филмите и сериалите, „Наследници“ привлича с изкуството. Не бях изненадана, че зад арт-селекцията стои вещ куратор. Фани Перейре е работила и по „невидимите“ арт сцени на сериали като „Мисис Америка“, „Милиарди“ и още дузина филми като „Уолстрийт: парите никога не спят“ (2010) на Оливър Стоун и последния филм от поредицата на “Бандата на Оушън“ (2018). „Създавам колекции за хора, които не съществуват“, казва Перейре. Но изкуството съществува. Специално за „Наследници“ колекцията на Рой е подбрана сред 57 хиляди снимки и над 800 видеа, така че да отговаря изцяло на стандарта и очакванията от хора с толкова много пари. Бих добавила и толкова разяден морал – безкрайна тема, за която има поле за изява на изкуство за поне още три сезона.