top of page
Writer's pictureПопаганда

ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ ОСКАР УАЙЛД

Елица Павлович


Този портрет отговаря в много голяма степен на визуалната представа, която светът има за Оскар Уайлд – елегантен мъж, дори прекалено, облечен в екстравагантно сако, кърпичка в джоба, бяла риза, коса сресана на път, три-четвърти панталони и елегантни пантофи с панделки. Това, което е по-малко известно е фактът, че автор на повечето портрети на Оскар Уайлд е известният нюйоркски портретист Наполеон Сарони и че точно тази снимка е в основата на продължителен и известен съдебен процес.

През 1883 година в САЩ се появяват чорапи, върху опаковката на които се мъдри именно тази снимка на Оскар Уайлд, само че отпечатана като литография. Собствениците на чорапената фабрика не знаят кой е Уайлд, нито пък ги интересува, те просто харесват как му стоят чорапите на тази снимка. Наполеон Сарони вижда опаковките и се опитва да се договори с техния производител – литографската фирма „Бъроу-Джилс“ - да му изплатят авторски права. Те обаче отказват и делото стига до съд.

Наполеон Сарони е най-известният фотограф в Ню Йорк и към момента на делото зад гърба му има поне две десетилетия успешна дейност, ателието му заема цяла сграда, негови клиенти са знаменитости от цял свят, повечето от които са му и лични приятели. С други думи той има и самочувствие, и пари, за да си позволи дълъг и скъп съдебен процес.


В крайна сметка делото стига до върховния съд.

Интересното е, че „Бъроу-Джилс“ изобщо не отричат, че са използвали снимката без разрешението на фотографа – тяхната теза е, че снимката не е изкуство, тъй като пресъздава нещо, което и без това съществува в природата. В този смисъл Сарони няма никакъв принос към портрета на Оскар Уайлд, казва ответникът, той не го е измислил, Уайлд си съществува и без него. Сарони на свой ред твърди, че именно неговата намеса в сценографията и постановката на снимката създава точното впечатление у зрителя и че без неговото умение, портретът изобщо не би се получил по този начин.

Върховният съд отсъжда в полза на Наполеон Сарони. Така през 1884 година е признато официално, че фотографията е изкуство и че без специфичната намеса на фотографа и умението му да създаде атмосфера, снимката не би се получила. Делото остава в историята като „Бъроу-Джилс срещу Сарони“, а Оскар Уайлд със сигурност дължи славата си на денди на снимките, които Сарони създал в своето студио.

Тази история е само част от приключенията на Сарони в света на фотографията, разказани във филма „Три сезона на Наполеон Сарони“, част от фестивала Master of Art.

Comentarios


bottom of page