Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
През 1374 година в своя труд De Mulieribus Claris Джовани Бокачо описва 106 известни жени и между другото споменава, че „изкуството е чуждо на ума на жените“. Следващият век не променя тази ситуация, очаква се жените да оценяват, а не да създават изкуство. През XVI век Джорджо Вазари публикува Le vite de più eccellenti architetti, pittori, et scultori („Животът на най-забележителните архитекти, художници и скулптори“), което е крайъгълен камък на историята на изкуството и в него има само една жена. Във второто издание, 18 години по-късно, включва тринадесет жени.
Една от тях се Софонисба Ангуисола, която наричат „първата жена художник на Ренесанса“ и за нея се твърди, че е най-известният художник на XVI век след Микеланджело и Тициан. Голямата част от славата й почива на факта, че е нещо ново сред множеството мъже художници. През 1559 година испанският крал Филип II Испански я вика в Мадрид, за да служи в двора му като придружител на инфантата и придворна дама на кралицата, на която да дава уроци по рисуване.
Автопортрет в двора на испанския крал
Семейство Ангуисола е с нисък ранг, но все пак благороден произход от Кремона и това позволява на Софонисба не само да овладее професията на художник, но най-вече да получи хуманитарно образование. Тя също така има приятен глас, познания по литература и общо познания за красотата, които я правят много желано присъствие в кралския двор.
Софонисба има 6 сестри и се упражнява като ги рисува. Една от най-известните й творби показва три от сестрите да играят шах, нечувано за Италия по това време занимание. Баща им Амилкаре е много нетипичен мъж за времето – иска всичките му дъщери да са образовани и освен това се гордее с таланта на Софонисба и дори изпраща някои от рисунките й на Микеланджело.
Автопортрет
Софонисба специализира малки портрети по съвсем практична причина. Жените имат малко по-лесен достъп до жените и децата във фамилиите, където рисуват. Те не се занимават с велики жанрове като стенопис например, защото трябва да се качват върху стълба и скеле, да вдигат полите и това е неприлично. Освен това в жените не се инвестира в обучение, защото се омъжват рано и е най-евтино да рисуват с малко материали от статив. И не на последно място те нямат и достъп до обучение, например не могат да учат анатомия на човешкото тяло, да рисуват голи модели и рядко дръзват да рисуват сцени с религиозни сюжети. Повечето жени художнички са обучени в ателиетата на бащите си да рисуват фонове. Така че Ангуисола прави това, което може в рамките на това, което е прилично и допустимо за жена. Много от портретите й са остроумни и забавни и са запазани поне дванадесет нейни автопортрета. Вероятно поради благородния си произход тя не се притеснява да се показва, работейки с четката и палитрата. На повечето й автопортрети тя се стреми да се доказва – и като красива жена, и като много образована жена, и като пригодна за професията на художник жена. Тя чете книги, стои на клавиатурата и разбира се рисува.
Автопортрет
Абсолютно възхитително Софонисба Ангуисола живее до 90 годишна възраст и дори има няколко нейни автопортрети като възрастна.
Автопортрет
В изкуството я следва Лавиния Фонтана през XVII век, известната болонска художничка, която продължава традицията на жените портретисти. На нейния медал алегорията на Вдъховението е жена с буйна дълга коса (креативността), която стои на статив и рисува. 60-години след смъртта на Ангуисола се ражда Артемизия Джентилески, която прави голямата крачка отвъд ограниченията на малките семейни портрети и отваря нов път за жените в изкуството.
Comentarios