Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
През 1883 година норвежкият художник Фредерик Колет рисува тази картина с името „Нов сняг“ и така за първи път Лилехамер се появява на художествената карта на Норвегия. Самият град възниква в началото на ХІХ век и днес там още могат да се видят старите дървени къщи от онова време. В Лилехамер се намира и най-големият в Норвегия и един от най-важните на полуострова музеи на открито, в който са възстановени десетки стари къщи, църкви и стопански постройки, най-древните са още от ХІІ век.
През 1894 година около Лилехамер идват за цяло лято да рисуват десет от най-известните по онова време норвежки художници, сред тях Халфдан Егедиус, Кристен Холбьо, Ларс Йорде и други и слагат началото на символизма в норвежкото изкуство. През 1903 година Ейнар Лунде – потомък на дърводелци – започва да произвежда прочутите „лундски мебели“, с които Лилехамер е известен и до днес. Лунде кани в Лилехамер художници и дизайнери, които да създадат мебели, свързани с норвежката традиция. За разлика от шведския дизайн, известен днес със своите семпли минимъл форми, мебелите на Лунде са елегантни и красиви, на фона на епохата тогава те са нещо като норвежката Икеа.
Същият Ейнар Лунде слага началото на музея на изкуствата в Лилехамер, като през 1921 година дарява на града колекцията си от 107 картини, всичките на норвежки художници. На следващата година колекцията е изложени пред публика, а Лунде дава пари за построяването на специална сграда.
Галерията на Лилехамер отваря врати през 1927 година, а през 1958 получава като дарение още 116 картини от арт дилъра Оскар Йохансен и съпругата му, също от норвежки художници. Условието на дарителите е да се построи достатъчно голяма сграда, която да събере колекцията.
Тази история е много показателна за начина, по който се действа в Норвегия от край време – трябва да се има предвид, че в началото на 60-те държавата е още доста бедна, а посетителите на музея в града възлизат на смешната цифра от 800 човека – горе-долу по двама на ден. Въпреки това Лилехамер построява музей, като той и сега е инкорпориран към новата голяма сграда, самата тя построена около зимната олимпиада през 1994 година и дело на прочутото архитектурно бюро Snøhetta. Това впрочем е първата им постройка изобщо, световната им слава идва след това.
Инвестицията на града не е напразна – с годините галерията на Лилехамер получава още няколко големи дарения, Snøhetta построяват ново крило на музея, който през 2008 година е избран за „музей на годината“. Освен това самият град се превръща в привлекателно място за хора на културата и се гордее с това, че е избран за дом от двама нобелови лауреати по литература – не е зле за град с 27 000 човека население.
Галерията в Лилехамер и до днес остава уникална с това, че в нея са изложени творби само на скандинавски художници. Усещането е като дълга и красива разходка из самата Норвегия – с особената светлина на севера, с безкрайни снегове, брези и борове, буйна вода, дървени къщи и семпло облечени хора.
Към картините са добавени и няколко експоната, които илюстрират видяното – чанти и обувки, плетени от брезова кора или пейка от прочутата лундска школа.
Изкуството – аз силно вярвам в това – ни е дадено, за да добави към нашата реалност още емоции, гледки, преживявания – Лилехамер е много щедър в това отношение.
Comments