Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Веднага трябва да кажа, че не съм гледала едноименния филм с Мишел Пфайфър в главната роля, а след прочитането на книгата никога няма да го гледам, но все пак ми се струва, че на кино тази абсолютно куха история би имала поне някакъв смисъл, особено с тази актриса. Така че на любопитните мога да дам съвет да гледат филма.
Има нещо иронично във факта, че тази книга досущ прилича на своите герои. Романът на Патрик ДеУит „Измъкване по френски“ (идиом, означаващ да си тръгнеш от парти без да се сбогуваш) има страхотно подзаглавие, което изобщо не е упоменато в българското издание – „Трагедия на обноските“, награден е в родната си Канада, екранизиран и описан със суперлативи, които доста завишават очакванията. Дори корицата е интересна и различна. Героите са галеници на съдбата, все още много красивата 65-годишна Франсис Прайс, нейният странен и очарователен син-безделник и техния котарак. Това са най-безсмислените хора на земята и точно такава е и книгата за тях.
Историята за фалиралата Франсис, която се измъква от Манхатън с няколко пачки в чантата, сина си и котката, за да живее в чужд апартамент в Париж, е достатъчно динамична и приятно написана, за да се чете без никакво затруднение. Всъщност всеки смисъл или реален факт би бил затруднение в този случай, но такива няма. Без проблеми прочетох почти цялата книга за една вечер и на сутринта когато я отворих да я дочета вече не помнех кой герой как се казва.
Историята е представена бомбастично като „социална сатира“, но това е жанр в литературата, който изисква поне някакво усилие и от страна на писателя, и от тази на читателя. Тук всичко е плоско и банално, така че дори прероденият в котарака зъл корпоративен адвокат не прави грам впечатление. Мисля, че и самата Франсис Прайс ще е напълно съгласна, че животът е твърде кратък, за да се четат глупави книги. Тази може да се спести.
Comments