Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Новината, че в България ще има великденски литургии на открито ме изненада. Не мога да коментирам този абсурд, а и не искам, но той ми припомни за това, че когато историята не се познава, тя има тенденцията да се повтаря. И ето какво се случва във Филаделфия на 28 септември 1918 година. Оставям на вас да свържете точките.
В началото на XX век испанският грип отнема живота на между 50 и 100 милиона души в света. Много повече, отколкото са загиналите по фронтовете на Първата световна война. В Щатите най-засегнатият от заразата град е Филаделфия. Там този рекорд е постигнат по много глупав и много предвидим начин – с обществено събиране.
Историкът Томас Рит пише за това в Pennsylvania History: A Journal of Mid-Atlantic Studies:
“На 28 септември, независимо от високата заболеваемост на цивилното население, митингът Fourth Liberty Loan Drive се проведе при минимален дебат за последствията за общественото здраве.“. Няколко дни преди митинга, началникът на военноморската болница във Филаделфия уверява чрез медиите хората, че няма причина за тревога, защото смята, че положението е под контрол. Ето защо в уречения ден 200 000 души се събират по улиците, за да отпразнуват неизбежната съюзна победа в Първата световна война.
72 часа по-късно всички легла в 31-те болници във Филаделфия са заети, а една седмица по-късно градът отбелязва ръст от 45 хиляди души, заразени с испански грип.
В Pensilvania Legacy друг историк пише: „В началото епидемията във Филаделфия не се различава от тази в други големи американски градове. И все пак към първата седмица на октомври, приблизително пет седмици след избухването на заразата, във Филаделфия смъртността се повишава несравнимо повече от всеки друг град в страната, а може би и всеки голям град в света.“
Този пик се преписва на патриотичното събитие. „Вирусът, невидимото присъствие на парада, се радваше на безпрецедентна възможност да се разпространи из целия град и в следващите дни обяви присъствието си в стремително нарастваща вълна от болест и смърт.“
Скоро капацитетът на болниците и гробищата е напълно запълнен. На 3 октомври градската управа затваря училища, църкви и обществени места. Шест седмици след митинга 12 000 души са умрели и съвсем не всички намират смъртта си в болницата – минават дни, преди телата им да бъдат открити и преместени.
Разбира се не е единствено събитието причината във Филаделфия да има толкова много заразени. Има и по-комплексна – Филаделфия по това време е процъфтяващ икономически град, с гъсто население, но и липса на качествено здравеопазване, както и чиста вода и санитарни условия в бедните квартали на работническата класа. Към кризата допринася и недостатъчния медицински персонал, голямата част от тях са на война в Европа по това време. Градът е парализиран, защото няма вече здрави шофьори, не работят телефонните централи, магазините, няма кой да събира боклука и т.н.
Но когато и медицинските сестри се разболяват, ситуацията става наистина критична.
Най-голямата нужда в града е от медицински сестри. Но понеже няма такива, на помощ се притичват монахини от римокатолическата епархия. Тези жени, чиито имена никой днес не знае, правят абсолютно чутовен подвиг – те не само влизат в болниците, но и в бедните маргинализирани квартали на Филаделфия, където смъртността е най-висока и особено много сред черното население, което няма почти никакъв шанс за здравна грижа.
А ето какво пише и в Записи на Американското католическо историческо дружество на Филаделфия:
„Кой може да опише сцените, които срещнаха окото през тези мъчителни дни? Animus meminisse horret luctuque refugi ( „При което паметта ми с мъка се отдръпва). Навсякъде, във всяка посока, пресни гробове се появяваха пред погледа, а добре поддържаното гробище приличаше на разкъсано от бомби бойно поле. Безкрайна процесия от катафалки, притиснати до портите - катафалки и заместители на катафалки: вагони за вестници, камиони, каруци за въглища, вагони за пепел.“
Във Филаделфия днес няма обществен мемориал, който да отбелязва подвига на онези, които се грижат за болните и умрелите по време на епидемията, но материали, останали от този период, включително документални кадри на парада, могат да се видят в Mutter Museum. До ден днешен учени и историци анализират случилото се, което историята и популярната култура почти е забравило.
А не трябва. Стойте си вкъщи на Великден и се грижете за себе си и близките си.
Comments