Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Имало едно време пощенски картички. Те пристигали с безплатна доставка до вратите на къщите на хората по Коледа, Великден и други разни поводи за морална тържественост.
Пощенските картички служели като сваляне на шапка и леко кимване с глава към получателя, който, получавайки картичката си казвал: „О, колко мило!“ и се усмихвал блажено, че третият му братовчед по бащина линия се е сетил да го поздрави, и на свой ред отбелязвал още едно име в списъка му получатели на пощенски картички за догодина.
В началото от предната страна нямало чак толкова картинки, най-много да имало едно яйце или елхичка, защото там подателите пишели своите поздравления, а марката (пощенска марка е малко етикетче върху картичката, което означава, че подателят е платил за доставката), печата и адреса били на гърба. После, в Австрия и Германия се сетили, че ако разделят задната страна на картичката на две половини и вляво е мястото за адреса, в дясно остава място за поздрав и цялата предна страна на картичката може да бъде картинка! Това било толкова велико откритие, че форматът на пощенските картички бил официално одобрен на световния Конгрес на пощите в Рим!
Всъщност, до 1870 година никой не бил чувал чак толкова за пощенски картички. Но, когато в добрата стара Англия пощенската марка станала половин пенс, повлекли, така да се каже, крак и всеки можел да си позволи да изпрати картичка. А най-много чакали Великден, защото викторианските хора били доста особени, знаете, подчинявали се на поне половин милион правила за поведение и голямата част от живота я прекарвали в траур, та колко радости им оставали, кажете? Така, по Великден се радвали на необичайно приповдигнато настроение и можели малко да развинтят фантазиите и да си разменят картички с всевъзможни луди сцени, които да ги разведрят малко – яйца, бебета, кокошки, котенца, тревички и какво ли още не!
Само че... цялата скованост на викторианското общество довела до един неочакван страничен ефект в умовете – хората много харесвали всякакви „изродски шоута“. Например, много била забавна и известна една жена, която по принцип нямала ръце, но можела да плете на една кука с крака и богаташите се надпреварвали да я канят у дома си по разни весели поводи. Викторианците толкова харесвали този тип представления, че в Лондон направо било установено място (Египетската зала), където хора с всевъзможни недъзи можели да демонстрират „талантите си“.
Ехо от тези вкусове отзвучавало и в пощенските великденски картички, които били доста причудливи, да не ги обиждаме чак на „кичозни“ или пък жестоки (просто се загледайте по-внимателно в сюжетите на показаните тук картички), защото в контекста на обществото тогава си били напълно приети, забавни и стилни дори.
На всичко отгоре, домакинствата взели да ги събират в албуми, което създало пазар за размяна, а това означава, че се появил и стандарт – колкото по-оригинални, весели, разнообразни и с нотка на изродско шоу, толкова по-ценни. Днес в библиотеката в Бирмингам могат да се разгледат колекциите на съпруги и техните деца с великденски картички.
Така можем да се „наслаждаваме“ на сцени на голи бебета, които чупят с очевидно тежки чукове черупките на яйца, от които панически бягат обезумели пиленца или пък на кокошка, която снася яйцето си директно в тигана.
После в историята лека полека великденските сюжети „влезли в релси“ и те се изравнили със здравия разум, като се изключат някои епизоди, като например по време на Първата световна война, когато великденският заек внезапно взел да се облича във войнишка униформа или като тази по-долу където пиленца войници стрелят с яйца или пък модата в картичките да има орнаменти от истинско злато или сребро, според възможностите.
След тях, великденските картички разказвали по-традиционни и предвидими сюжети – Исус на открито, заобиколен от овце, или букети с цветя, или цветни яйца.
Броят на великденските картички намалял драстично, когато се появил Интернет и днес едно групово съобщение с едно бързо „Христос Воскресе!“, изпратено на групата във Вайбър, където живее и третият братовчед по бащина линия, хората смятат за сваляне на шапка и кимане с глава – не по-малко кичозно от това на викторианците, само че не толкова цветно.
Comments