Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
По време на 20-годишното им управление семейство Маркос открадват към 10 милиарда долара от филипинския народ. Когато най-после се евакуират с хеликоптера си от двореца Малакананг в Манила, докато разгневени орди атакуват портите, заглавията на вестниците се фокусират върху най-очевидния символ на тяхната алчност – нейните 3000 чифта обувки и бронирания й сутиен, които новият президент Коразон Акуино излага пред публиката.
Това, което пропуска да популяризира, е наличието на най-екстравагантния им аксесоар – 36 квадратни километра частен зоопарк на остров Калауит. За да си направят своя частна Африка, Маркос изселват 254 семейства от коренното население и заселват на тяхно място 104 африкански животни от Кения, които се разхождат из острова с площ колкото седем центъра на София до ден днешен.
Животът на Имелда Маркос е подробно изследван, описван и представян на хартия и в документални филми. В повечето случаи фокусът на тези нейни портрети е върху нейната изключителна материална похот и екстравагантост. Дори през 2014 година, когато е интервюирана обстойно за поредния документален филм, тя не може да предложи и нотка съжаление, нито пък да потърси някакво изкупление за миналото. Напротив, говори за него със сантиментален патос – за нея годините на военния режим на Маркос са най-добрите за страната, когато е достигната „справедливост и човешки права“. Имелда е напълно убедена, че екстравантността й и грандиозната й помпозност е обогатила духа на нацията и смята, че с нейната красота, обувки и сафари парк е разнасяла националната слава. Тя живее в своя свят на интуиция и алчност, където красотата и харизмата са основните организиращи сили на политическото лидерство. Много преди Тръмп да се появи на сцената, Имелда ражда успешно своя бранд, претендирайки, че е олицетворение на „блясъка на нацията“. Тя знае, че известността, провокацията, това да е в разговорите на хората, е най-големият политически коз и прилага успешно методите на отхвърлянето и омаловажаването на фактите като приказки на хора, които си нямат друга работа, освен да разпространяват фалшиви новини. Ако беше в активна възраст днес, много вероятно е да е „женският Тръмп“, както всъщност я наричат.
Според известно нейно вярване, когато посещава бедните гета на Манила, трябва да е облечена особено добре. Бедните, твърди тя, реагират особено добре на ослепителни прояви на красота, защото копнеят да видят „звезда в тъмната нощ“.
И тя е такава – Имелда обича да блести с естествените отблясъци на кървави диаманти, смята се, че тя е купила една от най-ценните тиари на руското царско семейство, а ежедневието й е обсипано с бижута на Картие и Булгари. За да пазарува, Имелда затваря магазините по целия свят, а когато купува картина на Микеланджело за 3,5 милиона долара в Рим, навръщане в самолета се сеща, че е забравила да купи сирене и пилотът обръща назад.
Към модата Имелда Маркос има последователно и кутюр отношение, а единият й фокус е специално върху популяризирането на филипинската мода. Имелда е висока и стройна за филипинка, така че се превръща лесно в икона на стила. Тя украсява официални събития с филипински рокли „трено“, които имат отличителен ръкав като пеперуда и така печели прозвището „желязната пеперуда“. Някои от тоалетите й са толкова сложни, че дизайнерите твърдят, че бродиращите почти загубват зрението си. Обикновено избира едно от 10 или 17 предложения за подобни тоалети и разбира се около нея има винаги многочислен антураж, включително т.нар „сини дами“ – представителки на висшето филипинско общество, облечени винаги в синьо, предизборният цвят на мъжа й.
Асоциацията с кралица не преувеличена – по произвол и привилегии тя съперничи на най-чудовищно самозабравилите се крале и кралици. И разбира се, че има доста имиджови проекти, които са й важни, като например конкурса за мис Вселена, проведен в Манила през 1974 година, за който военновъздушните сили кръжат в небето с часове, само и само да попречат на образуването на тайфун над града. Или онзи случай при откриване на морски курорт, когато не одобрява цвета на пясъка и изпраща товарен самолет в Австралия, който да донесе бял пясък.
Но Имелда не е съпруга-трофей. Тя се занимава с държавните посещения изцяло сама като успява да се срещне с всички диктатори от Мао Дзедун до Моамар Кадафи, да очарова Кастро и Саддам, както и Никсън, междувпрочем, за когото казва, че е много мил човечец. Приятелите си отбира внимателно и се смесва със световния елит от богати и известни – от кралски семейства през богати наследници като Дорис Дюк до Анди Уорхол . Освен това Имелда има реална политическа функция като губернатор на Манила, което в крайна сметка води до определението на военния режим и като „съпружеска диктатура“. Имелда е неделима от Фердинанд.
Без никакво съжаление, а даже напротив, Имелда, която днес е на 92 години, сервира мъфини с глазура и фигурки на обувки за рождения си ден и не гледа назад, а само напред към утвърждаването на политическа династия Маркос – синът й Бонбонг Маркос е известен политик и сенатор, такава е и една от дъщерите й Имее. Преди няколко години картите им почти се бяха подредили и той аха- да седне на вицепрезидентския стол на Филипините...
Вероятно си мислите, че толкова алчна и самозабравила се жена произхожда от някое бедно село в джунглата, за да се пръкне случайно като чудовище в управлението на държава. Но не е така, Имелда е наследница на политически клан от много богати филипински католици. Няма никакво съмнение, че присъствието й в историята не е случайно.
Но сякаш е изпреварила времето си. Много преди премиерът, махащ нехайно с ръка пред снимки на пачки и златни кюлчета в нощното му шкафче или Интернет да направи възможен Тръмп, Имелда прокарва идеята, че може да превърне Филипините „отново във велика нация“ чрез повърхностни видими резултати като блясък, красота и австралийски пясък. Нейни са думите, че „впечатлението е реално, а истината не е.“ Частните сафари острови бледенят пред по-голямата история за появата на този тип политическа наглост, пред която днес стоим като парализирани и предпочитаме да не говорим, защото не знаем езика на хората без страх, срам и съвест. А и какво са днес десет откраднати милиарда?
Comments