Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Някои жени се възприемат повече като приказка, отколкото като живи същества. Просто са идеал за обществото – красиви и грациозни, интелектуални, благородни. Събират толкова добродетели, че изглеждат като плод на фантазията. Една такава жена е японската империатрица Мичико, която е такава легенда, че не се възприема дори като реална. Но тя е реална, жива е, и е на 85 години.
Мичико е родена в Токио през 1934 година и е дъщеря на собственик на мелница за брашно. Казват, че тези, които все пак искат нещо да злословят за нея, я наричат "дъщерята на мелничаря". Мичико израства като всяко японско момиче – играе с кукли и чете поучителни истории. За 9-годишното дете войната започва през 1945 година, когато американците бомбардират Токио. Семейството се евакуира в провинцията, където Мичико помага за оцеляването – събира копринени буби и листа за тор с торба на гърба й. Баща й успява да купи и коза, която да дава мляко на най-малкия брат на Мичико. След войната катастрофалната бедност не застига семейството на мелничаря – Мичико не е гладна, има дрехи и посещава училище, а после и университет в Токио със специалност английска литература, която завършва с отличие. Там се запознава с принц Акихито, но не на бал, а на тенис корта, където и двамата тренират. По това време изобщо не е прието простолюдието да поглежда аристокрацията, но двамата се впускат в това неприлично поведение и дори си говорят, а година по-късно принц Акихито обявява годежа им.
Но това не се случва толкова лесно. Най-големият проблем е, че майката на Акихито, империатрица Кодзюн, е тотално против. Самата Мичико също отказва няколко пъти – колкото и да са модерни, те все пак са японци, тя е дъщеря на мелничар, а той е бъдещ император със статут на богочовек. Но Акихито е много упорит и много деликатен. Той обявява годежа и започва да представя бъдещата си съпруга на всички официални събития още преди сватбата, така че хората да свикнат с идеята за съпруга от народа. Но всъщност японците са във възторг от това, че човешка ръка ще държи божествената. Толкова, че когато е обявено, че двамата ще се появят по телевизията, продажбите на телевизори в Япония достигат рекордно ниво и почти всяко японско семейство се сдобива с такъв.
След сватбата свекървата на Мичико прави всичко възможно да й отрови живота. По-късно дори успява с една от другите си снахи, която получава нервен срив. Мичико реагира на това с план за бягство на цялото семейство – изтегля всички в резиценция в Хаям, включително съпруга си, което е ясен знак към свекърва й, че е време да се примири. Междувременно се раждат трите им деца, които отглеждат по изключително съвременен начин – двамата се редуват да ги къпят, да играят с тях и да им четат книги, ходят на семейни разходки и подобни нормални занимания. На всичко отгоре Акихито развива готвенето като хоби, което допълнително подлудява майка му.
Акихито също така се появява навсякъде, придружен от съпругата си до ден днешен. През годините двамата счупват не едно и две правила – те говорят пред публика много повече от всеки друг, почти винаги са заедно, независимо дали става дума за среща на високо държавно ниво или когато коленичат до пострадали от урагани. Техните приятелски взаимоотношения спечелват дълбоката привързаност на японците и поведението им дори има име – "хейсей", което е успоредно с ерата на Акихито – противоположност на невидимия и обожествяван император.
През 1975 година Мичико е нападната с нож и като по чудо не загубва окото си, но продължава смело с ангажиментите и появите на обществени места и събития, още докато е с превръзка на окото. От нападението остава белег на лицето й. Години по-късно двамата преживяват и друг опит за атентат, когато кола се опитва да се блъсне в тяхната. Модерният Акихито става император през 1989 година, след смъртта на баща си, а тя империатрица Мичико. През 1991 година тя превежда стиховете на детския поет Мичио Мадо на английски – първият подобен случай в света на човек от този ранг с роля в детската литература. Благодарение на този превод Мадо, който е любим поет на поколения японски деца, става известен и в света, и на 85-годишна възраст е първият азиатски автор с награда Андерсен.
Днес жената, която е повече приказка, отколкото реалност, започва деня си всяка сутрин с разходка, хванала за ръка Акихито, както винаги. Всеки уикенд все още играят тенис двамата. Всичките им деца имат брак по любов, а семейното им щастие продължава вече 62 години.
Comments