Елена Миланова
Instagram: my_italian_days
Спомням си някои неща от драмата Клинтън-Люински. Епизодите с „роклята“ и с „пурата“, осмиването на Моника Люински, подозрението защо ли е запазила роклята, ако не да го изнудва и изобщо впечатлението, че тя е една коварна мръсница, която се възползва от този добър човек – президента. Минаха над 20 години и това минало ми се струва ужасно странно, сякаш не го е имало. Днес никога не бих обърнала внимание на толкова едностранчиво разпространявана женомразка история, а сексистките мръсни шегички с Моника като: „Гласувам за републиканците, защото демократите оставиха горчив вкус в устата ми“ ми се струват чудовищна простотия, в която няма нищо смешно. Впрочем, повечето комици и водещи на късни ток шоута в САЩ вече са се извинили официално на Моника за поведението, подигравките и сексизма. Но загубеното време не може да се върне.
Люински е със смлян от политически игри и медиен тормоз живот, който едва сега получава шанс да се възстанови и да поеме в добра посока. Тя е наистина идеалният говорител и борец срещу тормоза онлайн, защото е първата му жертва. Изобщо не мога да си представя какво й е било толкова години да не може да намери работа, развитие, да се крие под шапки и очила, дори когато пресича улицата, или недай си боже да яде на публично място. Но ми се струва, че облаците над главата на Моника са окончателно разсеяни.
Раян Мърфи се заема с историята на скандала Клинтън-Люински в третия сезон на „Американска криминална история“, за да разкаже за това време, което не бива да се повтаря.
Десетте епизода на „Импийчмънт: Американска криминална история“, написани от Сара Бърджис, не са фокусирани толкова върху Бил и Моника – разказът е много по-широк. Фокусът е леко изместен към приятелката на Моника – бюрократката Линда Трип, която е изиграна брутално силно от Сара Полсън. Филмът започва от нея, години преди изобщо да се запознае с Моника. Линда е лоялна служителка от средно ниво в Белия дом, която иска да има кариера, да е фактор за големите, да е призната, да „удря звънеца“. Но това така и не се случва и тя всяка вечер претопля нискокалоричната си вечеря в пластмасови чинии в микровълновълновата, за да я изяде в самота пред телевизора. Линда Трип е умна жена, която, след като е преместена в Пентагона, отглежда достатъчно огорчение, което да подхранва търпението й с години, докато намери начин да отмъсти за признанието и растежа, които никога не е получила. Този шанс идва, когато доверчивата млада колежка Моника Люински в крайна сметка „изплюва камъчето“ кой мъж толкова отчаяно чака да й се обади и така пада в капана на жадуващата отмъщение Линда.
Присъствието на този образ е най-силното, но и най-проблемното в Импийчмънт. Трудно е да гледаш, без да останеш с впечатлението, че с Линда Трип отново се отнасят несправедливо и жестоко, вероятно защото тя умира миналата година и няма как да разберем нейната гледна точка. Това е проблемът – защо е нужно, през 2021 година, да се търси конкретен злодей и този злодей да изглежда по определен отблъскващ начин (например Сара Полсън вече се извини, че е носила „дебел костюм“, за да играе Линда Трип). Трип е обрисувана като образ на вещица, който да си облечеш на Хелоуин – неосъществена жена на средна възраст, пълна и пълна с подмолни мисли и планове, която какво друго да е, освен зла лелка, щом не пръска радост и светлина с грациозността на Мари Кондо.
Вторият проблем е образът на Бил Клинтън – твърде меко е отношението към него – докога ще вярваме, че на някои мъже им е „слаб ангелът“ и че в това няма нищо лошо? Не съм Катрин Деньов и не смятам, че сексуални комплиментчета, коментарчета, реверанси, жестове и неприлични предложения подхранват женствеността и са в реда на нещата. Да, има нещо лошо да си колега, мениджър, гурбернатор, президент или каквото и да е, и да получаваш флирт и секс на работното си място от жени, които очевидно в началото са поласкани, че ти, големият мъж, им обръщаш изобщо внимание, а после им подхранваш и фантазиите, че всичко е „взаимно“. Не е взаимно, защото най-лесно за един мъж с власт е да заблуди жената от рецепцията, че е „взаимно“, докато то не е. Точно това е начинът, по който Бил Клинтън се отнася с по-апетитните млади служителки като Моника, а това не е казано и показано достатъчно категорично.
Импийчмънт обаче не е съдебен процес, нито пък е глас на МеТоо движението. Не се бори за проблемите на сексизма и женомразството – Раян Мърфи просто използва това събитие (както направи и в първия сезон с О'Джей Симпсън), за да ни даде възможност да погледнем върху себе си през призмата на близко историческо събитие, да си дадем сметка колко сме се променили и какво искаме или не искаме повече за живота си. В случая за живота на дъщерите ни.