Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Зимите между 1860 и 1890 година са ледени и снежни, но това не спира художниците да рисуват навън – съвременниците описват как Моне облича едно върху друго няколко палта, за да не замръзне. Импресионистите са омагьосани от светлината и оптическите ефекти на зимата, от вълшебството на снежинките. Картините им са отражение на сливането на земята и небето, на отблясъците върху снега и често тези картини са почти абстрактни.
Реноар пръв отбелязва, че снегът отразява в себе си цветовете на всичко наоколо и затова е невъзможно да бъде рисуван само в бяло. Художници като Сисле и Писаро също са очаровани от отраженията на цветовете върху снега, леда, замръзналите клони. Сред всички импресионисти обаче, Моне е „най-зимният“ художник – той рисува над 140 зимни картини, като тази му любов към зимните пейзажи е породена не само от зимата в Живерни, но и от японските гравюри, които той събира.
Любимата ми зимна картина от колекцията на Хасо Платнер е тази – „Снежни отражения в Лювсиен“ на Алфред Сисле.
След 1872 година Сисле живее с жена си и трите си деца в Лювсиен, на запад от Париж. Той е роден в Париж, но родителите му са англичани, като самият той цял живот си остава британски гражданин. По време на пътуванията си до Лондон той се запознава отблизо с пейзажите на Уилям Търнър и Джон Констабъл и те повлияват на цялото му творчество.
Въпреки, че участва в първата изложба на импресионистите и е близък приятел на Моне и Реноар, Сисле има слабост към пейзажите и те си остават любимите му сюжети. На картината от Лювсиен той рисува пътя към селото в един ясен и студен зимен ден. Пред погледа на зрителя е сянката, която насипът край пътя хвърля върху снега и тази сянка е като стрелка, която насочва погледа към група от три човешки фигури, които вървят по пътя. Именно те са в центъра на картината и макар че са нарисувани много пестеливо, една с по няколко щрихи, по дрехите и силуетите им веднага може да се отгатне техния пол и възраст – семейство с дете. Над целия пейзаж се синее небето, почти безоблачно. Сисле казва в разговор със свой приятел, че за него най-важното е фигурите и предметите да бъдат потопени в светлина на картината, както са в природата. Освен това Сисле казва, че винаги започва картините си от небето, защото това е най-важната част от пейзажа, източник на светлината, купол над света. Всичко това се вижда на тази картина, която е като жива – ярка, ледена и зимна.
Сред зимните картини на Моне тази без съмнение е най-смразяваща.
В ледения зимен ден по повърхността на Сена плуват ледени късове, небето е сиво, както е само в най-студените сутрини. Нищо не спира Моне да рисува навън – той обува дебели чорапи, ботуши, няколко палта и се увива в одеало, само и само да не изпусне светлината и да хване точния момент. На тази картина е нарисуван мига, в който се вдига големия мраз и леда по Сена бавно тръгва да плува по течението. Късовете лед са като бели цветове, които се носят сред отраженията на дърветата в студената вода. Това веднага напомня за любимите му лилии.
Клод Моне притежава една от най-хубавите колекции с японски гравюри в Европа – той има 451 и всички са от изключително качество, внимателно селектирани. Той обожава монотонните цветове и хоризонталните линии на гравюрите, за него японците са най-великите художници на пустотата. Това учи той от тях и за своите картини. На пръв поглед зимният пейзаж на тази картина е бял, монотонен, със сливаща се с небето река. Разгледана отблизо обаче, картината е нарисувана с многобройни мазки в синьо, розово и лилаво.
Красноречиво наречена „Скреж в Живерни“, това е картина, красива като зимна картичка.
Всичко е бяло, бяло като скреж и само с бегли мазки в розови и сини нюанси Моне отделя небето от земята и от дърветата. Всичко е бяло и е като идеално и неземно зимно царство, но двете малки човешки фигурки в ляво изведнъж придават на този пейзаж друг смисъл, правят го някак по-симпатичен. Погледнато отблизо се вижда много ясно как енергично са полагани мазките и колко бързо е нарисувана картината.
Commenti