Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: Елица Павлович
През 1970 година, преди половин век, в музея МоМА в Ню Йорк се провежда изложбата INFORMATION, която осмисля през погледа на художниците драматичното развитие на комуникационните технологии в края на 60-те, наречени с името „ера на информацията“.
Днес информацията е несравнимо по-напред технологично и това е ясно и без специални заглавия, така че когато Музеят на изкуствата в Базел и Музеят за съвременно изкуство „Аструп Фърнли“ в Осло решават да подновят този художествен експеримент, те го кръщават просто INFORMATION (today) или Информацията (днес).
Изложбата включва творби на 16 художници от цял свят, включително българката Жана Иванова, като техните творчески съдби са свързани със света на информацията в наши дни, доста след първата изложба. Представените произведения са от най-различни жанрове – от живопис до пърформънси, като Жана Иванова е представена само с пърформънс и аз за съжаление не можах да го видя.
Информацията на тази изложба е основната медия – има много повече за четене, отколкото за гледане, а в магазина на музея раздават безплатно доста дебела книга, съставена от избрани текстове, които художниците са дали за четене, като пример за теми, които ги вълнуват. В книгата има всевъзможни неща, като никое от тях не е свързано с изкуството – от първата глава на „Ана Каренина“ (на английски), през математически трактати до статии за етруски погребения. Отделно от това посетителите ходят с малък каталог, за да четат за обектите, като и без това всеки от тях е придружен от достатъчно подробна табела. След като се информирах през всички тези „информационни канали“ за експонатите, ето кои ми направиха най-силно впечатление.
Лаура Оуенс представя няколко картини, които могат да бъдат възприети и като „дигитално“ изкуство, защото са вариации на точки върху бяло платно. Върху тях са нарисувани различни неща, някои са като фигури от електронни игри. Навсякъде върху картините й има телефонни номера. Ако посетителят изпрати смс до някой от тези телефони, то моментално ще получи отговор, като не е ясно какъв – може да е история за Норвегия, написана сухо в стила на Уикипедия, може да е обяснение за някой друг експонат в изложбата. Това е някаква вариация на всякакви Сири и Алекса, с които си говорим за какво ли не и доста добре наподобява капацитета им да са партньор в разговор за наистина важните неща.
Французойката Маргарит Хумю представя творба със страхотното име „Майка Сфинкс“. Това са 14 метални заграждения, подобни на тези на летище, които са модифицирани с LED светлини, комуникационна система, стъклени очи и звук. Художничката изследва тези съвременни пазители, подобни на сфинкса, които сякаш общуват помежду си, а не с хората и могат да пускат или спират пътникопотока с някаква логика, непонятна за човека.
Много уместна е и инсталацията на хърватката Нора Турато, която представлява стена, на която пише „Изследвай рая сега“. Това всъщност е реклама и е толкова типично как този вид комуникация напълно девалвира големите думи и символи, като ги използва за абсурдно незначителни обекти.
Едно от най-добрите и тематични попадения е „Автономен куб“ на Тревор Паглен. Поставен на постамент като скулптура, той наистина има вид на технологично произведение на изкуството. В същото време това е сървър за wi fi мрежа със същото име. Тази мрежа е свободна за достъп от всички посетители на изложбата и е непроследима, свободна от цензура, защото минава през Тор – мрежа от сървъри, които правят трафика непроследим. Самият куб така става част от самата Тор мрежа, която между другото се ползва доста в Русия, ясно защо.
По подобен начин са разказани и останалите обекти в изложбата – интересни, без да са вълнуващи. Колкото и да уважавам знанието, в музея ходя за друго. В крайна сметка след като си тръгнах, отидох да видя изложбата на Од Нердрум. Информацията си е информация, но не е изкуство – нито преди половин век, нито сега.
Comentários