Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
Когато Севда и Кан Илгиз отварят първия частен музей за съвременно изкуство в Турция през 2001 година, това вече е назряла нужда. Колекцията им става все по-голяма, а съвременното изкуство е все по-популярно в Турция с организирането на панаири, галерии и разбира се Истанбулското биенале, основано през 1987 година. В момента пазарът на изкуство в Турция процъфтява и е на картата на европейските колекционери, но в края на 80-те Турция на практика няма почти нищо, което да предложи в полето на съвременното изкуство.
Илгиз са колекционери по линията на неговите родители. Кан Илгиз е архитект и когато се женят със Севда, започват да се занимават с това хоби като посещават големите панаири в Кьолн, Базел, Мадрид. Двамата не следват някаква специална колекционерска стратегия, стига да има „освобождаваща визия“ са заинтересовани. Така се сдобиват със Женския Дон Кихот на Махмуд Айдън, с Големият човек на Стефан Балкенхол, а така също притежават работи на Синди Шърман, Пол Макарти, Трейси Емин, Барбара Крюгер и много турски художници.
За място на музея избират космополитния Истанбул. Още от началото този музей е безплатен, защото двамата вярват, че всъщност те не притежават изкуството, защото са хора, а хората умират, за разлика от изкуството, което живее вечно и нямат право да го крият в хранилища.
За музея Илгиз разчитат не само на собствени капитали, но и на помощ от приятели от целия свят, които участват като дарители, а после и като покровители на различни специални проекти, основно свързани с млади турски артисти. Някои от тях са млади колекционери, които искат да покажат колекциите си и музеят им дава тази възможност.
Само 10% от служителите на музея Илгиз (включително техническия персонал) имат образование в сферата на изкуствознанието, но едно от условията да работиш за Илгиз е, да си запален. Другият им фокус са социалните мрежи. Музеят Илгиз развива доста добре Instagram-а си и споделят, че постоянно са в състояние на брейнсторм как да популяризират и подобрят работата си. Правят конкурси за снимки например, а печелившите излагат на биеналето във Венеция.
През 2005 година сградата, в която първоначално се помещават им става малка и преместват музея в по-голяма в бизнес квартал на Истанбул, като развиват още един фокус – отварят и покрива, който е с площ 1500 кв.м, за да го превърнат в пространство а изложби на открито, където излагат мащабни скулптури. Така са сигурни и че привличат интереса на наблюдаващите от съседните бизнес сгради.
Всичко, което правят, се случва без съдействието на никакви държавни институции, като и двамата отчитат, че в техния случай непреченето е също форма на съдействие. Веднъж преборили се с всичката необходима документация за техния музей, държавата не се интересува от тях и тяхното малко островче съвременно изкуство в океана на Истанбул.
Opmerkingen