Елена Миланова
Instagram: my_italian_days_
“Сградата ще достави удоволствие на зрителя, ако, когато напусне града, види вилата в цялото й очарование, сякаш, за да съблазни и приветства новите пристигащи. Бих я изградил на малко възвишение и бих накарал пътя да се изкачи нежно, така че да заблуждава тези, които вървят – до такава степен, че да не осъзнават колко високо са се изкачили, докато не открият гледката надолу."
„В градината трябва да поставите портици за сянка, плантери за лозите, които да се изкачват върху мраморни колони, вази и забавни статуи – при условие че не са неприлични. Трябва да имате и редки растения... Дърветата трябва да бъдат подравнени и подредени равномерно, всяко дърво равно със съседите си. "
В началото на XV век Леон Батиста Алберти – олицетворението на ренесансовия човек, пише тези думи в първия познат ренесансов текст за градински дизайн, част от текстовете „Десетте книги по архитектура“. В него той описва семпла, но гениална концепция – хълм, на който трябва да се изкачиш, където се намира разкошна вила, пред която да ахнеш. А когато се обърнеш, надолу се разкрива дори още по-прекрасна гледка – чудна градина за почивка и удоволствия, а още по-напред е красота, докъдето стига погледът. Това е италианската ренесансова градина. В нея слънцето, въздухът, бризът, сянката, изкуството и гледките са свързани в едно с растителността.
Преди Ренсанса и това прераждане на мисълта и културата, италианските градини са оградени от стени, между които се отглеждат зеленчуци, плодове, подправки и лековити растения. През Средновековието те са основно към манастирите, където, оградени и невидими отвън, монасите могат да се усамотят и медитират. Но Ренесансът разрушава и тези стени и слива сградата, човека, градината и пейзажа в едно цяло.
Тази голяма идея, че всичко е част от едно красиво цяло, се корени в древността, от която Ренесансът черпи най-голямото си вдъхновение.
Ренесансовите хора се вдъхновяват от Овидий, който описва римските градини в „Метаморфози“. Те се вдъхновяват от писмата на Плиний Млади и от Естествената история на Плиний Стари, които правят лирични описания на хубавия живот и римските вили: „Добрият живот, истинският живот, който е щастлив и благороден, е по-възнаграждаващ от всеки „бизнес“. Трябва да се възползвате от първата възможност да напуснете шума, безсмислената суматоха и безполезни занимания на града и да се отдадете на литературата или на свободното време“, пише Плиний Млади. Той говори за градината като за място за уединение, спокойствие и почивка, което няма нищо общо с натоварения градски живот. И описва сенчести пътеки, граничещи с живи плетове, декоративни партери, фонтани, дървета и храсти, подстригани в геометрични или фантастични форми – всички тези характеристики стават част и от ренесансовите италиански градини.
Местата, където се намират ренесансовите градини са „над“. Над града, над ежедневието и трудностите. Понеже са на хълмове, градините могат да се възприемат и извън имотите на вилите, но дизайнът им винаги е допълващ се – вилата и градината се проектират като едно цяло. Обикновено стенописите, рисувани във вилата, намират своето живо отражение и навън в дворовете и терасите, превръщайки се във „външни стаи“, и разширявайки вилата навън. Без стени, местата за сенчесто уединение са беседки или навеси, където човек може да се отдаде на тишина и отдих.
Италианската ренесансова градина е място за живот, за удовоствие – използва се за разходки, съзерцание, като убежище от горещото средиземноморско слънце. Тя няма общо с „полезните“ градини на Средновековието. Едно от условията на италианската ренесансова градина е, да крие изненада и фантазия – тя е и място за игра, трябва да изненадва посетителите. Неочаквани гледки, сенчести поляни, пещери, статуи, руини, фонтани и водоскоци, които често пръскат вода, издавайки звуци на птици и животни (по модел на пневматични конструкции, описани в древен Рим).
Растенията и дърветата са изрязани във фантастични форми, а живите плетове в геометрични шарки и лабиринти. Дърветата са много и за сянка. С времето любопитството се засилва и към екзотични растения, а това дава и началото на първите ботанически градини в Падуа (1543 г.)
И днес италианските вили и градини играят огромна роля във възприемането на Италия като една от най-красивите страни на земята. Стремежът да си заобиколен от красота, както вътре, така и вън, е жив и вечен за всяко отворено и свободно съзнание, незавимо в кой век се намира.
コメント