ИТАЛИАНСКИТЕ СЕСТРИ С КРАЛСКИ ПРОИЗХОД И РАЗЛИЧНА СЪДБА

Елена Миланова

Instagram: @byelenamilanova

Две сестри – едната в Неапол, другата в Милано, са родени по едно и също време и с една цел – да направят от Неапол и Милано модерни градове на XIX век. Те са търговски галерии и носят кралски имена. Тази в Милано е кръстена на Виторио Емануеле II, а тази в Неапол на Умберто I. Днес едната е символ на великолепието и лукса на Милано, гордо носеща етикета „salotto di Milano” (гостната на Милано), а другата на упадъка и липсата на самоуважение на Неапол. Възстановяването им преди няколко години се провежда почти по едно и също време. В Милано проектът приключва навреме за миланското Expo, a в Неапол наполовина, заради тривиални кавги между собственици, което довежда до това половината галерия да е боядисана с един цвят, а другата в друг.

Но не винаги е било така. Двете галериии са замислени и реализирани горе долу по едно и също време между 1865 и 1890. Целта и на двете е еднаква – да са символ на прогреса и икономическия напредък и да придадат международен дух на градовете. И двете галерии са вдъхновени от стъклените и железни конструкции в Париж, Лондон и Брюксел. Сред многото кандидатури са избрани проектите на двама напредничави и вече установени инженери, които имат зад гърба си предприемачески групи, готови да инвестират в амбициите им.

Галериите носят кралски имена, но тази преданост към Савоя има чисто практически смисъл. По това време подобни кръщавания поставят проектите в бързата лента и с кралски указ бюрократичните процедури се опростяват много. Обществената необходимост от галериите и в двата случая е много належаща. В Милано хората настояват да се свръже Ла Скала с пиаца Дуомо, поради което трябва да се премахне средновековен западнал квартал с опасни лабиринти и улички. В Неапол целта е по-спешна. Точно на това място в същите тези години избухват поне девет епидемии от холера и дори само преминаването през района не се препоръчва, така че спешно трябва да се вземат мерки.

Двете галерии имат легендарни стъклени покриви и куполи. В Милано архитектът е Джузепе Менгони, а в Неапол Франческо Паоло Бубе. Категорично футуристично и ужасно скъпо решение, което почти довежда до фалит и двата проекта (всъщност в Милано действително фалира, а в Неапол кралят заставя кмета да я довърши с минимални средства), но и двата успяват да видят свят за рекордно кратък срок. Малко преди откриването на миланската галерия Джузепе Менгони е намерен мъртъв под скелето, казват, че толкова се притеснявал от критки, че получил сърдечен удар и умрял (или дори се самоубил!).

Неаполетанската галерия се състои от две ортогонално пресичащи се улици. Някои сгради ги заобикалят, а четири от тях са с достъп до централния осмоъгълник. В осемте висулки на купола осем женски медни фигури поддържат полилеите. На барабана на купола, украсен с полукръгли прозорци, се вижда звездата на Давид, повторена и в четирите прозореца. Причината за нейното присъствие се дължи на факта, че галерията е историческото седалище на неаполитанското масонство. В ръкава към виа Верди има надпис, който напомня за хана Морикони, който през 1787 г. е бил домакин на Гьоте. От страната на театър Сан Карло е плочата, посветена на Паоло Бубе.

Галерията бързо се превръща и в социалния център на града и през 1896 година в нея се помещава и първият киносалон, където са прожектирани филмите на братя Люмиер. Повече от 50 години галерията е домакин и на чистачите за обувки – полирането на обувките в галерията е позволено за шикозните мъже от Неапол. Днес има останал само един sciuscià, последният, който продължава традицията от страната на виа Толедо.

Галерията в Милано е архитектурно впечатляваща, богато украсена търговска аркада. Тя е символ на миланския стил и богатство и е декорирана подобаващо с пищни мозайки по пода и великолепения купол, покриващ търговската площ. Не се знае точно защо, но най-известната точка в галерията е част от богатата декорация – бикът или Торо ди Милано (Телец) – част от мозайките, изобразяващи знаците на зодиака. Намира се точно под осмоъгълния център на сградата. Този символ е заимстван от герба на Савоя и хората вярват, че ако се завъртят три пъти на пета върху тестисите на бика, това ще им донесе късмет и благополучие.

Най-известните места в галерията Витори Емануеле, освен луксозните бутици, са бар Кампарино, ресторант Савини (Грейс Кели е обичала много ризотото тук), книжарницата Бока, която също все още е действаща книжарница (от 1930 г. е официална печатница на Савоя и издател на книгите на Ницше, Фройд, Пелико) и най-новото в живота на галерията – разходката по Highline – 250 метрова панорамна тераса, която се простира от пиаца Дуомо до пиаца Ла Скала, до която водят два високоскоростни асансьора.

Неаполската галерия е с по-лошо шопинг реноме, от петте етажа първите два се използват за търговски дейности. В следствие на реставрацията са върнати многобройни декоративни скулптури, внушителни бюстове и други в първоначалния им вид. На втория етаж на главната фасада се намира кораловият музей, а от балконите на релефите на фасадата на на театър „Сан Карло“ са почти на една ръка разстояние, както и известните мраморни скулптури на Карло Николи, които поддържат големите прозорци на основните зали. Реставрацията на галерията Умберто I не е приключила, но в един момент и тя ще възвърне величествената си слава.

Галериите са като паметници на историята и, ако можеха да говорят, биха разказвали за мистерии, градски интриги и политически бунтове, за епизоди на възходи и падения. Те са сестри с различна съдба, но стоят до ден днешен непоклатими като символи на Милано и Неапол.