Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
През XVIII век Франция е обхваната от огромна криза на общественото здраве – броят на починалите при раждане бебета става толкова висок, че всява панически страх, особено в провинцията. Очакването на бебе се превръща в кошмар. Говори се за 200 хиляди умрели при раждането бебета на година, без да се броят майките.
За да реагира на тази криза, през 1735 година родилното отделение на най-старата болница в Париж, Hôtel Dieu, започва да предлага курсове по акушество за жени от провинцията. За съжаление на тях не присъства никой, просто защото никоя жена няма нито време, нито пари, за да отиде до Париж.
Един от най-страдащите райони е селския Оверн в южната част на централна Франция. Жителите издържат сурови зими, горещо лято и неплодородна земя. Но не могат да издържат загубата на децата и майките. В този район разбира се почти няма акушерки, а тези, които все пак ги има, се придържат към идеята, че раждането трябва да е бързо, за да не се усложнява. Ето защо масово принуждават родилките да скачат нагоре надолу, докато раждат или да пият отвратителни отвари, за да предизвикат повръщане и диария – все „нужни“ напъни. Резултатът е много починали бебета, увредени новородени и осиротели семейства. Хората в Оверн имат крещяща нужда от помощ.
Почти 20 години след несъстоялия се курс за акушерки, една жена, Анджелик дьо Кодре, решава да вземе нещата в свои ръце. Мадам дьо Кодре е главната акушерка на Hôtel Dieu. По това време да раждаш при нея е сбъднат сън, ето защо тя изражда по 1500 деца годишно (понякога до 10 на ден). Анджелик е завършила колежа по хирургия и тригодишен стаж и има толкова работа, че не е учудващо че е неомъжена на 36. Един ден мадам дьо Кодре шокира всички с решението си: заминава за Оверн, за да види лично какво става! Това, което става я шокира дълбоко:
Безкрайните бедствия, причинени от невежеството в провинцията, на които моята професия ми даде повод да съм свидетел, ме подтикнаха към състрадание и оживиха усърдието ми да осигуря по-сигурно облекчение за човечеството.
Решението на мадам дьо Кодре е елементарно от днешна гледна точка и революционно за XVIII век. Тя решава напълно да трансформира образованието на акушерките и за целта саморъчно изработва манекен за раждане в естествен размер. Плат, плънка, кожа, дърво и истински тазови кости й помагат да направи модел на долната част на торса. После нанизва връв и ремъци, за да може да разтяга родилния канал и перинеума. Накрая вкарва в манекена напоени с боядисана вода гъби, които да симулират кръвотечение и околоплодна течност точно в момента, в който са й необходими при демонстрациите. Изработва и новородено – парцалена кукла с мъничък нос, уши, уста и език. Рисува дори коса с мастило. Бебето е прикрепено за майката с парцалена пъпна връв. Акушерката старателно изработва и близнаци. И смачкана детска главичка. И увита пъпна връв. И модел на женска полова система...
След като изработва нейната „измишльотина“, която сама нарича „машина“, тя прикрепва върху всяка част парче пергамент, който номерира, за да може да изпитва по него ученичките си.
Мадам дьо Кодре не спира тук и написва и учебник. Проблемът за този учебник е, че по това време жените, които се очаква да станат акушерки (особено в провинцията), са неграмотни, ето защо на практика тя създава илюстриран наръчник за раждане, който е публикуван през 1759 година. Наръчникът е отпечатан на най-евтината хартия, без никаква декорация и с много малко текст. Размерът му е малък, така че да могат акушерките да го носят в джоба си и да го изваждат, за да се консултират с него по всяко време.
Мадам дьо Кодре обяснява с думи, с манекен и с илюстрации причудливи и непознати техники – как се държи бебето за краката. Как се издърпва до коляното, как се държи здраво и как се завърта леко, така че брадичката му да е насочена надолу, за да не се закача за срамната кост на майката. Добавя и инструкции за случаи, които нарича „деликатни маневри“, в които акушерката трябва да се намеси умело и смело. Нейното ръководство прилича на анатомичен атлас, неграмотните й ученички нямат проблем да разберат какво се крие под нарисуваната кожа, да видят къде са костите, къде трябва да поставят ръцете си, как изглеждат репродуктивните части на жената. И накрая добавя част, в която описва билки и лекарства – всичко поднесено така, че да е ясно от разглеждане, не от четене.
Следват и лекции, на които обяснява за това как акушерките да се справят при всякакви събития. Мадам дьо Кодре знае дори как да изроди мъртви близнаци, също тема, която обсъжда свободно. През цялото време нарича работата си „малка“ и „скромна“ – за хора, които са „най-слабо обучени по този въпрос“.
Управителят на Оверн я моли да изработи от нейната „машина“ за всяко населено място в региона му и изпраща хирург от всеки град на курс при мадам дьо Кодре за 15 дни – за да се обучи с манекена и на свой ред да обучи акушерките в района. „Машината“ й е одобрена и от академията по хирургия с подпис и печат, като образователен инструмент. Безпрецедентна чест за жена.
Успехът в Оверн повлича крак и методите на мадам дьо Кодре се популяризират бързо, тя твърди че само за 3 месеца може да обучи и най-малко запознатите с раждането за акушерки. Разликата с всичко до момента е, че курсовете са само теоретични и много общи, а нейният е изключително практичен. От цяла Франция прииждат хирурзи и жени, готови да се отдадат на професия, която познават само повърхностно. Рязко намаляват не само смъртните случаи, но и инвалидизираните бебета, смъртността при майките и предизвиканата от усложения стерилност.
Системата на мадам дьо Кодре работи и Луи XV й възлага да обучи цяла Франция. От 1760 до 1783 акушерката кръстоства страната, за да обучава. Заплатата й се плаща от градовете, курсистите й не плащат нищо! Отрупват я с подаръци, които тя интепретира като емблема на успеха й. В края на мисията си, мадам дьо Кодре е обучила над 10 хиляди души. А когато и лекарите, които са минали през курса й, обучават, за няколко години 2/3 от акушерките във Франция са обучени. И нещо повече – по това време само хирурзите имат право да ползват „акушерски щипци“, но методите на Кодре изобщо не предполагат използване на такива от акушерките.
Разбира се историята не е така гладка и безпроблемна – има не малко противници на методите на Кодре, предимно мъже, които обявяват „машината“ й за неадекватен и безчуствен инструмент, който ще създава фалшиво чувство на сигурност, което мигновено би изчезнало, щом учениците се изправят пред живо, дишащо и обхванато от болка тяло. Южна Франция е и по-консервативна, така че там не приемат много лесно промените.
Но урокът е ясен – понякога е необходим само един човек, но колективна воля, за да се случи драстична промяна в качеството на живот на обществото.
Днес „машината“ на мадам дьо Кодре се намира в музея на Флобер по история на медицината в Руан, Франция.
Comments