Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
"Шоколадовото момиче", Жан Етиен Лиотар, 1745
Тази чудесна картина на Жан Етиен Лиотар, която те кара да се огледаш за нещо сладко наоколо, се казва „Шоколадовото момиче“ и е нарисувана през 1745 година. Намира се в Дрезденската художествена галерия, и ако не сте я видели там, то със сигурност все сте я срещали някъде. От обложки за айфони до подложки за чаши – това момиче отдавна вълнува въображението. Дори през XIX век се превръща в първата запазена търговска марка в света. Сладкарските продукти Baker's и до днес използват силуета й върху опаковки и реклами.
Любопитството към шоколатиерката е голямо. Първо защото не се знае точно коя е, второ, защото може би се знае и трето, защото която и да е, е твърде необичайно за слугиня да изглежда по този начин.
Предполага се, че това е потрет на Ана Балтуф, дъщеря на обеднял аристократ, принудена да работи. Принцът на Лихтенщайн безпаметно се влюбил в нея, вероятно точно в този момент, в който я виждаме, оженили се и заживели щастливо. Портретът на жена си поръчва точно, както я е видял – скромна и чиста.
Вероятността това да е истина е нищожна. Но пък със сигурност красивата сервитьорка не е проста жена.
И знаем това не само, защото е чиста и спретната, а защото дрехите й са от скъпи материи, а самата тя е комбинирала розовия си руж с цвета на бонето си. А то не е обикновено и бяло – косите й са прибрани в розова коприна и дантела.
Момичето носи практични дрехи, характерни за градските жени в средата на XVIII век – жакет и пола, прикриващи гърдите шал и бяла престилка с нагръдник. Фишуто й е четириъгълен шал, сгънат наполовина, отново елегантен и лек на бели ивици. Двата му края са кръстосани пред нагръдника на престилката, за да покрият деколтето й и да я пазят от слънцето. Жакетът й е типичен за домакините на времето. А сега погледнете какво се вижда между фишуто и корсета – той завършва с дантела със златен рисунък, който е много елегантен. Това е доказателството, че Шоколадовото момиче не е жена от простолюдието. Тя съвсем леко показва произхода си – точно толкова, че да се влюби принц в нея...
Нагръдникът е закачен за жакета й с щифтове. Връзките на престилката са увити около талията й и завързани отпред. Ръкавите на ризата й са практични, бели, семпли – логичен и практичен избор, защото могат да се изцапат от шоколада. Стойката й е изправена, тя гледа меко и приветливо, кожата й е бяла като порцелан, нещо което изобщо не е характерно за жена с труден живот.
И ето още четири улики в полза на произхода й – кройката на жакета е прегъната отзад и се вижда подплата. А сивата тъкан на полата, съдейки по нюансите и отблясъците, е коприна, може би вид тафта. Освен това чисто бялата й престилка не е смачкана просто така – тя е била изпрана, изгладена и сгъната, преди да я сложи, виждат се именно прегъванията от съхраняването в шкаф. И обувките й не са никак прости – те са семпли, с малка декорация, сигурно катарама, и вероятно кожени.
В крайна сметка какво ни казва това момиче, освен че горещият шоколад е много хубаво нещо?
Ами казва, че понякога човек няма избор и губи статуса си, но може да направи избора да съхрани себе си и достойството си. Ако питате мен, точно така истинските принцове забелязват Пепеляшките.
Comments