Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Изследователите на Гентския олтар твърдят, че на него братята Хуберт и Ян Ван Айк са нарисували почти всички растения, познати по тяхно време. Природата на тази картина, както и изобщо в изкуството тогава, е символ на щедростта и красотата на божието съзидание и това е накарало художниците да нарисуват цветя и билки, които не растат заедно, нито дори по едно и също време.
Детайл от Гентския олтар
Подобен феномен има и в натюрмортите на нидерландските художници. Техните прекрасни букети често са съставени от цветя, които растат в различни сезони. Причината е основно естетическа, но не само. Във време без оранжерии и когато лалетата струват колкото къщи, художникът понякога има единствен шанс да види цветето и да го нарисува, а след това допълва към него други подходящи растения.
Всичко е изобразено досущ като истинско и това омагьосва зрителя, така че той рядко се замисля доколко реална е рисунката.
Парадоксално, но най-близките до реалността шедьоври са нарисувани във време, когато художникът е рисувал в ателието си и природата е била главно в ума и въображението му или в най-добрия случай на черно-бели скици.
В момента, в който се появява възможност за рисуване с бои на открито, картините стават много по-абстрактни и ориентирани към това да предадат усещания, но не и детайли.
Оказва се, че за да видим природата на картина, трябва да търсим назад във времето, а с приближаването към съвремието изкуството се променя бързо и във всички посоки. Както и самият живот.
Възможността художниците да рисуват на открито или пленер – което идва от френското „на чист въздух“ - се появява едва през ХІХ век и е обусловена от едно революционно откритие – боите в тубички. През 1822 година английският художник Джеймс Хамс изобретява стъклен шприц, подобен на спринцовка, в който могат да се слагат бои. Много по-удобната тубичка, която се изстисква, е измислена през 1841 година от американеца Джон Ренд. Отначало тубичките са от калай или олово, но тъй като първото е много скъпо, а второто токсично, бързо се минава към алуминиеви тубички. Едва през 1904 година е открита и патентована капачката на винт, която предотвратява засъхването на боята в тубичката.
Боите за рисуване на открито променят необратимо изкуството.
Вече всеки може да рисува на открито, да забележи и отрази на платното всяка промяна на светлината и цветовете. За жалост качеството на боите в тубички се оказва по-лошо от това на маслените бои, които художниците създават в ателието си, цветовете не са така ярки и много художници предпочитат да се върнат към рисуването на закрито. Затова пък пленерът подарява на света едно напълно ново направление в живописта – импресионизма.
Още преди импресионистите английските художници Джон Констабъл и Ричард Бонингтън започват да обръщат много голямо внимание на светлината и въздуха, докато предметите изгубват ясния си силует.
Точно това е в основата и на импресионизма. Целта му е да се предадат впечатленията от заобикалящия свят, а не неговите детайли.
Освен това рисуването навън поставя художника в непрекъснато променяща се среда, в която има сенки във всякакви оттенъци, бързо променяща се светлина, отблясъци върху всякакви повърхности. Това е, което зрителят вижда на картините на импресионистите и това ги прави не просто красиви, а истински вълнуващи.
Разбира се, на света винаги ще има почитатели на автентичното, максимално достоверно пресъздаване на природните обекти. Всичко е въпрос на вкус и на мнение – дали всъщност затворени у дома страдаме по природата или по усещането за свобода, светлина и магия, която тя ни носи. Така избираме и любимите си художници.
Comments