Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Със столетия престижа на операта като най-скъпото и най-трудното за представяне и разбиране сценично изкуство не възпира продуцентите и постановчиците да се стремят да изведат жанра на нови и нови нива. Благодарение на това днес има оперни постановки, които са с мащабите на рок концерти, а операта, в някои отношения, преживява Ренесанс.
Малко история.
Първата оперна постановка се състои във Флоренция през 1598 година като затворено събитие за шепа аристократи. Успехът на този нов жанр е огромен и той бързо се разширява към по-масови събития за благородници и богаташи. Смята се, че благодарение на операта се оформя театъра, какъвто го познаваме днес. Преди това представленията са били в амфитеатри, но за добра акустика е била необходима различна констуркция. И тя се оказва не само акустична, но и със силен социален елемент. Наличието на ложи осигуряват най-добрата гледка, но и лично пространство. Колкото по-далеч от центъра е един зрител, толкова е по-нисък е неговия социален статус. Това не е задължително да отговаря на нивото на ерудиция. Най-големите критици на операта в Ла Скала, които са сваляли и големи звезди с тропане, са страховитите зрители с прокъсаните джобове, които стоят по върховете на периферията на театъра.
До началото на ХХ век операта е основното забавление в Европа, а театърът изпълнява не само развлекателна, но и социална функция. В оперния театър се случва какво ли не – от хазартни игри, през дворцови интриги до развитие на най-важните връзки.
С течение на времето се появяват опростени и по-народни жанрове като оперетата в началото на ХХ век, мюзикъла после, а с появата на киното операта губи популярността си сред широките кръгове и отново се превръща в жанр за ценители.
Поради сложността на жанра ценител се „отглежда“ трудно с много години. От най-елементарното – правилата за поведение, порядките и протокола в оперния театър до култивирането на малки армии заклети фенове на Вагнеровите опери, операта е обучение, което продължава цял живот.
За какво разказва операта.
Операта е жанр, който остава верен на оригиналните теми и сюжети, а те са вдъхновени от приказките, древните митове и в по-редки случаи исторически. Затова, за разлика от театъра, операта винаги е била далеч от реализма – както по отношение на художествените аспекти, така и в сюжетните. Това е и причината за сложността на структурата. На сцената винаги се изобразява нещо идеалистично, илюзорно. Героите често говорят на глас мислите си, могат да говорят паралелно за едно и също нещо и да преувеличават драмата.
Операта е идеалният продукт на бароковата естестика и днес все още се свързава с нея. За разлика от другите жанрове, тя много рядко се стреми да има някакво социално, актуално послание. От самото начало в оперите се говори за отдавна отминали събития. Чак към началото на спада на популярността й операта предлага сюжети, които са свързани донякъде със заобикалящата действителност („Бохеми“ и „Тоска“ например).
Какво е либрето?
Характерната разлика между операта и балета от другите развлекателни жанрове като киното и театъра е, че операта е чисто визуално и слухово преживяване, където сюжетът няма особено значение. Либретото само по себе си без музика няма никаква художествена стойност. Ценителите на операта по принцип не се интересуват от съспенса – историята е само рамка, върху която автори и режисьори нанизват определени стилистични и музикални решения, създадени за определена сцена. Затова можем да слушаме една и съща опера безкрайно в различни издания – в крайна сметка това ще бъдат различни произведения.
Защо продължава да е интересна?
Операта е най-сложната в техническо отношение творба и продължава да е в центъра на вниманието на културни институции, композитори, режисьори и изпълнители, защото е огромно предизвикателство за творческия интелект и потенциал. Но нови съвременни произведения в репертоарите почти няма – това е така, защото публиката е традиционно консервативна. Именно това е причината жанрът да се съхрани. Има изключения – рок оперите например. Някои авангардни продукции вече са класика – например работата на Джон Моран, протеже на Филип Глас. През 1990 г. Моран създава операта "Семейство Менсън", режисирана от Глас, където участва Иги Поп.
За сметка на това стари произведения, например от епохата на барока, които не са виждали живот със столетия, в момента преживяват Ренесанс, благодарение на нови и оригинални постановки.
През XXI век операта предлага много повече от „скучни арии“ и класическа сценография. Театрите по-скоро са умерени в предлагането на баналния стил и са по-важни визията на режисьора и качеството на изпълнението. Понякога сложни опери като тези на Вагнер, са представени в абсолютно минималистична атмосфера, друг път е важна интепретацията на позната история за съвременния свят. Резулатът е различно възприемане и пълноценен спектакъл с чудесна музика, отличителен почерк и, в крайна сметка, лукса големите режисьори като Клисто Бието, Роберт Карсен, Дмитрий Черняков, Ромео Кастелучи да работят само с изпълнители от А-групата.
Тук трябва да се споменат и оперните фестивали в Европа. Най-известните събития (Glyndebourne, Aix-en-Provence, Orange, Santa Fe) обръщат специално внимание на общата атмосфера на изпълнението – певците се избират индивидуално, в съответствие с концепцията на режисьора, която от своя страна е предназначена за фестивалната публика. И именно фестивалната атмосфера е най-подходяща за опознаване на оперния жанр и позволява на човек да получи интересни и актуални впечатления и удоволствие – дори тези, за които това преживяване е напълно ново.
Опера по време на пандемия.
Пандемията определено даде тласък на дигиталното развитие на операта. И Метрополитън Опера и Ковънт Гардън но и Баварската опера, платформи като Bitesizeproms, наблегнаха на предавания на живо, филми и документални филми за продукции. Но, разбира се това е просто заместител, играта е интересна най-вече на живо.
Comentarios