Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Когато става дума за „кралски цвят“ се имат предвид два цвята: „кралско синьо“ и „кралско лилаво“ (пурпурно). В миналото тези цветове наистина не са се носели от простосмъртни, но има известно объркване, защото единият цвят е по-кралски от другия, който е такъв по-скоро случайно.
Кралско лилаво
По принцип в историята лилавото се свързва с властта и богатството. Този имидж се дължи на факта, че естественото багрило, с което се оцветяват тъканите, се добива много трудно и е безумно скъпо. Извлича се от мекотели от рода Murex и тъй като има няколко вида такива мекотели, то и нюансите са различни.
Една антична легенда разказва, че пурпурното е открито от финикийския философ Херакъл Тирски, който вижда как лицето на кучето му променя цвета си, след като яде мекотели, изхвърлени от морето и става тъмночервено. Така Финикия и по-точно Тир се превръща в център на производството на ценното багрило, което има свойството да придава на тъканите много ярък и наситен цвят, който е невъзможон да се получи от растителни или минерални пигменти. Освен това цветът не избледнява на слънце.
Рубенс, "Откриването на пурпура"
Проблемът е, че за 1 грам такова багрило са необходими 10 000 екземпляра Murex, което обяснява защо само крале могат да си позволят боядисани в лилаво тъкани. Да не говорим за коприната – с векове лилава коприна буквално струва теглото й в злато. Откъдето идва и асоциацията, че човекът, който носи такива дрехи, е облечен в злато.
Разбира се църквата не си губи времето и свързва пурпурния цвят с „богоизбраните“ – подобно на златна шапка или корона. Ето защо през Средновековието и дори Възраждането, е забранено друг, освен богоизбран човек (кралска кръв, висше духовенство, върховете на аристокрацията) да го носят. Последният монарх, който издава такъв закон, е Елизабет Първа, тоест до XVI век забраната съществува.
Какво е пурпурно? В съвременния смисъл това е нюанс на лилавото, който има червен отенък. „Лилаво“ по принцип съдържа широка гама нюанси. Например на известните мозайки в Равена Юстиниан и Теодора са облечени в „тирски пурпур“, тоест бордо.
А кралско синьо?
С кралско синьото историята е по-различна. В древността съществуват няколко сини пигмента с различна, много висока цена. Най-скъпото синьо е библейското „thelet” , което също се получава от мекотели от рода Murex, което е „син пурпур“ или синьо-лилаво. Втори нюанс синьо е по-евтин и се получава от сепия. Има и „индиго“, което е по-широко използвано, но не може да се сбърка с пурпурното синьо. Четвъртия нюанс е най-интересен. Той е „лазурният“ пигмент, който се получава от полускъпоценни камъни lapis lazuli (лазурит), също безценен, но той не боядисва, а с него се рисува (пише). Тук отварям една скоба, че в Средновековието наличието на сини надписи и орнаментации по книгите е символ на изключително богатство. Само най-богатите фамилии са можели да си позволят книга с какъвто и да било син елемент в нея. Една от най-богатите библиотеки в това отношение е библиотеката на Малатеста в Чезена (Италия), където пигментът в книгите е запазен до ден днешен. Съответно в иконите и стенописите синьо се използва само за изобразяване на светци, мадони, най-най значими хора.
Така че, в крайна сметка „кралско синьо“ не е свъзано с кралските дрехи, това значение възниква случайно. Бабата на кралица Виктория – Шарлът си шие рокля в синьо и шивачките са побързали да обявят този цвят за „кралски“. Оттогава именно това е традиционният нюанс на кралските дрехи в Англия и се смята за много неприлично поданици да носят „нейния“ нюанс пред кралицата.