top of page
Writer's pictureПопаганда

КАКВО ТЪРСИ ТОЗИ ЧОВЕК ПОД ТАВАНА НА БИБЛИОТЕКАТА

Елена Миланова

Instagram: @byelenamilanova

"Библиотекарят" от Карл Шпицвег, 1850


Карл Шпицвег нарича тази картина „Библиотекарят“, но е по-позната като The Bookworm и това е една от най-любимите ми картини – толкова, че я имам и на гоблен. Понятието „книжен червей“ е насмешливо и се отнася за онзи тип хора, които живеят сред книгите и изглеждат нереалистични, като от друг свят. Но Шпицвег вероятно не е имал намерение да гледа с насмешка на героя си – несъмнено би го нарекъл „Книжен червей“, а не „Библиотекарят“, ако искаше.


Картината пренася зрителя в атмосферата на стара библиотека от XVIII век в стил рококо. Дрехите на библиотекаря са също от тази епоха. Старецът се е покачил на върха на стълба и е напълно обсебен от това, което търси – чете една, друга е отворил в дясната си ръка. Трета книга задържа под мишницата си, а четвъртата между коленете. Предполагам, че е имал трудности, за да стигне догоре и да застане изобщо стабилно в тази поза, защото носната му кърпа се подава от задния му джоб.


Но не се съмнявайте, този човек е правил това хиляди пъти – толкова, че е слял физическото си съществуване с библиотеката, превръщайки се в „книжен“ човек.


Разделът, където чете, се казва „Метафизика“. Там пада светлината, идваща прозореца, за да добави „просветление“ към древната метафизика – науката, която изследва общите световни принципи и прави преход към нова метафизика, която търси отговора на въпроса на Имануел Кант „Какво мога да знам?“.


Но по изражението му Библиотекарят няма вид да разбира, по-скоро се съмняваме, че е просветлен за новото. Той изглежда озадачен, сякаш има едно „хм“ в изражението му. Дрехите му показват, че е човек на предреволюционните времена. Бирчовете на кюлотите му са типичен символ на „стария режим“ и консерватизъм още от преди френската революция. Именно революционерите избират да носят панталони и наричат себе си „санскюлоти“ – тоест без бричове на коляното.


Библиотекарят обаче опитва.

Той се опитва да разбере, търси знанието. Има голям символ в това, че не виждаме колко всъщност е висока тази стълба. Сякаш "книжният" човек е достигнал небето, изкачвайки се на последното стъпало, но само, за да разбере още колко много не знае.


댓글


bottom of page