Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Тази седмица модният център Италия не спира да говори за Армине Арутюнян. 23-годишният модел през 2019 година работи за Gucci в дефилето пролет-лято 2020. Италианците научиха за съществуането на арменката с поне шест месеца закъснение и го превърнаха в голяма драма – Армине е „грозна“, има „нестандартна красота“ и „неконвенционално излъчване“. Да, момичето не е Симонета Веспучи, не е It girl. Още от самото начало, когато се появи на модния подиум, е мишена – основно за турски медии – там също се развихри подобен дебат и се наложи голямата турска хубавица Хюля Авшар да защити арменското момиче като "харизматично" и "красиво". Разбира се винаги придружено от подобни колажи:
Но да се върна към Италия. „Проблемът Армине“ придоби такива размери, защото някой си (по слухове самият Александро Микеле), я е включил в топ 100 на най-сексапилните модели на целия свят за всички времена редом до жени като Ева Херцигова, сякаш тези списъци имат някакво значение или стойност.
Спорът от една страна дава възможност на една група да се освободи от задръжките на доброто възпитание и да нарича момичето „грозно“, постоянно да набляга на това, че е арменка, и да се противопоставя на левичарската „диктатура на политкоректноста“, както и по принцип, че не харесва Gucci. Един вид отдушник на прикрития хейт. От друга има поне още толкова хора, които обясняват пламенно колко субективно понятие е красотата. В Неапол дори се появи градски графит с образа на модела в защита на правото й да има мечти и да съществува изобщо.
Има и трета група – на тези, за които това е маркетингов трик на Алесандро Микеле, за да говорим всички за Gucci постоянно. Нещо като „няма лоша реклама“. Тази група успя да предвиди полза за марката – акциите на Gucci тази седмица се вдигнаха с 9%.
В действителност Армине Арутюнян е модел напълно в духа на Gucci от 2015 година насам, когато Алесандро Микеле стана креативен директор. Но за разлика от рекламните провокации, където виждаме какво ли не, случаят на Армине е различен – тя е само един от моделите, които са дефилирали за марката и не е нито „посланик“, нито „свидетелство“ за каквото и да било.
Истинският проблем е, че повечето хора имат виждане за модата, което е неадекватно и все още свързано с образите на супермоделите от 90-те и началото на 2000-те, когато преди всичко италиански дизайнери демократизират prêt-à-porter. За да направят модата по-амбициозна, тогава те свързват определени лица със собствените си марки. До края на 80-те такова чудо няма (или е изключение). Модата и особено висшата мода е преди всичко изкуство за богати хора. Демократизацията води до това, че „манекенът“, който по определение е невидим и бездушен модел на дреха, оживява и се превръща в звезда на модните ревюта. През 90-те е важно да има поне една умопомрачителна красавица, която да прилича на божество, изваяна и сексуална, за да „възбужда фантазията“ (разбирайте мъжката фантазия), а дизайнерите намират музите си точно в такива образи. Представянията на колекциите, които преди това се провеждат във вилите на италианските богати синьоре, където дефилират техните дъщери, се превръщат в своеобразни конкурси за красота, характеризиращи се с по-различна от овехтялата благородническа ексклузивност – започват да канят знаменитости на модните ревюта. Така се пише нов канон, според който модата е за богатите, красивите, разкошните и известните.
Този канон обаче е невалиден от поне 20 години. Армине е била бебе, когато вече е неадекватен.
Благодарение на факта, че божествата често се оказват пропаднали люде, а софуер манипулира реалността до нереалност, днес, с изключение на няколко лица, моделите са, каквито са били винаги – анонимни и изчезващи зад роклята. Ако през 90-те дизайнерът мисли за топмодела, който ще облече творението му, още докато създава дрехата, днес моделът се избира, за да пасва на определена сценография и концепция на колекцията. С други думи, моделът помага, за да се финализира естетиката на дрехата.
Ето затова Gucci не правят някаква политическа декларация в полза на body positivity в момента или имат някаква коварна рекламна стратегия. Модата, и особено висшата мода, не е създадена, за да угоди на погледа, още по-малко на мъжкия поглед. За някакво морално-естетическото съответствие между красота и добродетел пък изобщо не може да се говори, това изобщо не е част от художествените стремежи на съвременната мода.
Модата на XXI век с всяка следваща колекция предлага нова връзка между жената и нейния собствен образ, лична връзка, при която желаещият и сексуализиращ мъжки поглед изобщо не е важен. „Каноничната красота“ е може би последната характеристика, необходима за навлизането в модната сфера.
И както Джонатан Баци написа в Instagram, случаят с Армине Арутюнян е толкова фрапиращ, защото ясно демонстрира, че „мъжкото либидо“ иска да се наложи като „мярка на всички неща".
В модната индустрия на никой не му пука дали Армине е хубава или грозна, а най-малко на Алесандро Микеле. Неспособността на маса хора да приемат, че светът не се вписва в дребните им естетически рамки и ограничени еротични хоризонти и това им създава толкова дискомфорт, убеждението, че това, което им харесва трябва да харесва на всички, е отчайващо застинало в XX век.
А Армине? Армине е чудесна като глътка свеж въздух.
Тя е на 23 години и е от Армения и е първият модел от тази страна, който достига до подобно ниво моден подиум. До днес снима селфитата си в Инстаграм със стар модел айфон, няма никакво намерение да ангажира хората със сутрешните си ритуали, не си показва чантите и аутфитите си, не налага никому никакво виждане за това какво трябва да бъде, не се заявява като инфлуенсър. Дори не е съвсем наясно защо сега се вдига такъв шум за нея. Свободно момиче с отворени очи за света, изкуството, културата.
Аз намирам нещо символично в това, че е открита по улиците на Берлин, където хората отдавна са разбрали, че стойността на свободата е по-висока от стойността на нечии представи за теб самия. Лично за мен Армине е доста по-интересна от Джиди Хадид, например. Инстаграм профилът й е @deararmine