Елена Миланова
Instagram: my_italian_days
Трудно ми е да си представя Германия без Ангела Меркел след 15 години на най-високото място в държавата и Европа. Постоянно отписвана от политици, съперници, преса, тя от много ранен етап в кариерата й е свикнала да бъде подценявана като невзрачна женица от източна Германия, доктор по квантова химия, неспособна да играе силова игра. Но много дойдоха и си отидоха, а Меркел остана, преодлявайки криза след криза.
Изобразявана е по много начини, включително с нацистка униформа в гръцките медии. Има много фотографии, рисунки, карикатури, някои са подигравателни, а други я изобразяват като студен, скучен човек. Но два са нейните портрети, които ще останат в историята на изкуството. Единият е този от корицата на списание Time през 2015 година, когато е избрана за личност на годината, рисуван от ирландския художник Колин Дейвидсън. Другият се казва просто „Ангела“ от Елизабет Пейтън за корицата на Vogue от 2017 (всъщност в началото портрета се казва „Канцлерът от съседната врата“). И двата портрета могат да се нарекат „официални“, в смисъл, че отразяват международния имидж на канцлера Меркел, а той често е по-идеализиран от този в Германия. Но в същото време това не са политически портрети, а портрети на жена, която е превърнала своята обикновеност в лидерско изкуство. И двата портрета се стремят да уловят това, което фотография рядко може – чувството на състрадание, достойнство и човечност.
Когато Колин Дейвидсън е поканен от Time, има едва шест седмици, за да нарисува портрета и то без присъствието на Меркел. Обикновено той рисува портрет за шест месеца, задължително след прекарано време с човека. Но покана от Time не е нещо, което се отказва, а по това време не знае, че тя ще е и личност на годината. За портрета я опознава чрез снимки, различни кадри, филми и от много четене. Извлича от всичко това една дума: състрадание. Иска да го предаде чрез сините й очи и погледа й, и да накара зрителя да почувства състрадание на свой ред. Ангела Меркел не гледа директно към зрителя, а малко над хоризонта, сякаш е с крачка напред и с постоянен поглед в бъдещето. Но това не е вперен и претенциозен политически поглед, в нейния има топлина и човечност. Дейвидсън избира да нарисува бръчките около очите, които се появяват, когато човек се усмихва, а не тези, които получава от умора и изтощение. И въпреки че не се усмихва директно, има загатване на усмивка в левия ъгъл на усатата, което подчертава нейна естествена черта. Германците веднага разпознават своята „Мути“ – типичната германска майка, която се гордее със себе си и своето потомство, без да го натрапва или преувеличава.
Вторият портрет от Елизабет Пейтън от август 2017 за Vogue е много по-стилизиран и също не е рисуван в присъствието на канцлера.
На него Ангела Меркел изглежда като млада жена, приятелка или близка съседка, не като човек с огромна международна власт. Портретът на Пейтън е значително по-малък и в линия с други портрети, които рисува, включително на европейски монарси от Наполеон до Елизабет II. Техниката на Пейтън да дава на своите субекти фини черти и много бледа кожа (която превръща например мачо като Кийт Ричардс в носталгичен тип) го има и в портрета на Меркел, където първо се отличават сините й очи, които отново са усмихнати и меки – достатъчно, за да пожелаеш да си пиеш кафето и да разкажеш тревогите на точно тази „Мути“.
Докато Пейтън работи и изследва Меркел по снимки, забелязва промяната й в последните 30 години и особено в последните две години и месеци, когато открива болка в изражението й. Но избира да я нарисува с десетилетия по-млада и доста я идеализира, като предава скромност, нежност и надежда, че „лидерството й може да ни отведе на по-добро място“.
И докато германците вероятно не са чак толкова идеалистично настроени и не възприемат тази склонност да се изобрази Меркел като супергерой, за когото човечността е нейната свръх сила, то именно човечността е това, което сегашните световни управници биха могли да използват повече. И е достатъчно за нас, за да запомним Меркел като най-обикновената необикновена жена в световната политика.
Yorumlar