Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Постановката на Иван Пантелеев „Капитал(на) грешка“ е първата премиера на голямата сцена на Народния театър този сезон. Режисьорът живее и работи в Германия, текстът е частично базиран на сюжети от австрийския писател и драматург Йодьон фон Хорват, а актьорите са до един забележителни. Накратко – очакванията са големи. И неоправдани.
Не съм най-големия почитател на предишното представление на Иван Пантелеев „Neoдачници“, по мотиви от Максим Горки. Не мога обаче да отрека, че режисьорът има отличен вкус в избора на актьори, в разпределението на ролите и в работата с актьорския състав. Между двете представления има доста общи черти – огромна и на практика празна сцена, над която се извисява многозначителен светещ надпис. Лаконичен декор, който се управлява от актьорите и не се променя по време на действието. Дузина герои (в новата постановка са десет), до един в централни роли, тоест с дълги монолози, сами отпред на сцената, осветени от прожекторите. Същевременно всички актьори присъстват активно или пасивно през цялото време пред очите на зрителите. С други думи същински театралното преживяване, с неговите познати и очаквани от публиката елементи като смислен наратив, появяване и изчезване на героите, диалози, конфликти, взаимовръзки, поанта или катарзис, в постановките на Иван Пантелеев са премахнати за сметка на същинското „преживяване“. Нямам нищо против, у нас и без това липсват почти всички формати на съвременния театър, всяка промяна се приема трудно в условия, в които театрите са принудени да работят в угода на зрителите, за да оцелеят и това сваля летвата много ниско. Имам едно изискване – да ми е интересно.
„Капитал(на) грешка“ е абсолютно безинтересно представление. Отгоре на всичкото и ужасно дълго.
Нека все пак започна с хубавото. Актьорите са до един превъзходни. Радена Вълканова, Теодора Духовникова, Александра Василева, Стефания Колева, Юлиан Вергов, Христо Петков, Иван Юруков, Велислав Павлов, Димитър Николов, Антони Дончев – както казах всички са в главните роли, повечето са точно в своето „амплоа“ – от една страна условно продължават ролите си от „Neoдачници“ – има доста съвпадения – от друга всички тези известни актьори си имат изграден образ в представата на зрителите и тук са максимално близо до него. Радена Вълканова е свръх-емоционална с истерични нотки, Теодора Духовникова е меланхолична с уклон към наивност, Стефания Колева е тъпа блондинка с неочаквани прозрения, Христо Петков е мъжкар, Юлиян Вергов демонстрира самочувствие, татуировка на рамото и чувство за хумор и така нататък по списъка. В този смисъл във видяното на сцената няма погрешни тонове и дългите сложни текстове звучат като лични изповеди.
Костюмите са страхотни! Направени са от Милена Пантелеева и Елис Вели, които са облекли всички герои с анцузи, но какви! Има всякакви разновидности – дълги, къси, златни, блестящи, „официални“ и спортни, чрез костюмите идеално е показана цялата привидно различна, но всъщност еднаква, утилитарна и грозна реалност, която обитаваме.
С хубавото до тук. Обяснено с едно изречение, това са два часа и половина четене на статуси от фейсбук от голямата сцена на Народния театър. Имам предвид онези пространни излияния в социалните мрежи, в които се разглеждат темите на деня – от протестите, през вируса, работохолизма, стремежа към вечен живот, безцелното живуркане, отказа от мечтите. Всичко това нравоучително, в пряка реч. Извинявам се, че се повтарям, но – досадно.
Театърът не е трибуна за четене на белетристика. Освен това адресатът на тези послания със сигурност не седи в залата на Народния театър. Да не говорим, че такива дълги, еднообразни и патетични текстове са трудни за слушане и възприемане, което още повече лимитира техния смисъл. Оценявам опитите на Иван Пантелеев и актьорите му да разрушат конвенциите на театъра, но аз няма да си причинявам повече от неговите представления.
Comments