Елена Миланова
Instagram: @byelenamilanova
Представете си Средновековието с неговата скованост, където храната и виното са изобразявани само като религиозни символи, а храненето почти не – то носи удоволствие, а удоволствието е грешно. За сметка на това радостта от труда е добродетелна, така че по това време може да няма картини на банкети с отрупани маси, но пък е пълно със сцени на трудовия процес – гроздето се превръща във вино, житото в брашно и хляб, маслините в зехтин и е пълно с хора, които берат, жънат и се трудят в най-хубавите си дрехи. А сега си представете Ренесанса с неговото обожание към съвършенството и спокойните гледки на красиви, богоподобни хора, които са като миражи, плуващи в райската градина.
После идва този ужасен човек Караваджо, който, освен че е развратник, постоянно се забърква в скандали, убива човек, бяга от смъртната си присъда и става един от най-известните художници на всички времена. Умира на 38. Той обаче разбира не само от рисуване и разправии, но и от храна. Знае се за това не само от картините му, но и от реални случаи – тъй като е криминално проявен, е запазено неговото криминално досие в Рим, където е описан дори скандал, когато в ресторант Moor в Рим за един пържен артишок в неподходящата мазнина скача с нож и намерение да убие сервиртьора.
Караваджо е провокатор и като художник с тези негови болнави и клети модели, хванати от улицата с деформирани лица и двусмислени погледи. С тази невиждана игра между светлина и сянка, от която внезапно изскачат образи от платното ей така, спонтанно и с тези зрели и сочни плодове, които тъкмо са узрели и вече започват да гният и да привличат червеите... Всъщност Караваджо за пръв път предлага едно друго виждане за човечеството. Небогонравно, сурово, понякога пълно със страдание, а друг път с екстаз, но преди всичко мимолетно. Човечество, за което животът е едновременно и интензивен, и деликатен, и винаги се случва в присъствието на смъртта.
“Бакхус” (1596-1597) е картина, родена от духа на тези неяснота и ирония на живота и времето. Не е предназначена да я гледаме всички, а само младоженци – след дълги години забвение е открита през 1916 година в мазето на галерия Уфици. Тя не е привличала възмутени духовници и кръстещи се бабички пред вида на това момче, което сякаш ей сега ще подръпне чернат връзка и ще падне и останалата част от туниката му, така или иначе наполовина свлечена. Може би и затова е оцеляла. Картината е поръчана от кардинал дел Монте за сватбата на сина на негов приятел – великия херцог на Флоренция Фердинандо I деи Медичи – Козимо II. Може би е и малко шеговито намигване към херцога, който е бил трезвеник.
Караваджо е нарисувал интимна сцена. Момчето е Бахкус – римският бог на виното, вдъхновен от гръцкия Дионисий. Той символизира удоволствието, опиянението, изобилието, радостта, но и лудостта, екстаза и покварата. Героят не е нито гол, нито облечен, нито мъж, нито момче. Той е юноша, който гледа някак неудобно и ни подава чаша вино. Плуващите мехурчета в гарафата до него и вълничките в чашата създават впечатлението, че зрителят току що е навлязъл в личното пространство на Бакхус. Светлина осветява жеста на треперещата ръка, хванала леко неудобно чашата, вижда се дори вибрацията на стъклото, докато тялото на юношата е потънало в неясните сенки на фона. Погледът му е отпуснат и вял, но със закачлив блясък – опиянен е от виното.
Бакхус прилича на куртизанка, която предлага повече от чаша вино, докато разхлабва връзката, а това вече никак не е достойно за един бог, така че илюзията за божественост е развалена от този жест и Бакхус вече е светски и неприличен. Толкова е реален, че се вижда дори мръсотията под ноктите му, а тежкия матрак (също в с доста мърляв вид), на който се е облегнал, говори, че това е по-скоро слуга в ателието му, отколкото олимпийски бог.
В картината има храна в изобилие, Караваджо я ползва смело като метафора на изкушения и плътски удоволствия. Усеща се времето на гроздобера с тази корона от лоза и узряло грозде на главата на Бакхус, но също така се виждат и най-вкусните плодове, които зреят в края на лятото и началото на есента. Бяло и червено грозде, което ще се превърне в новото вино, няколко гроздови листа и праскови, които вече са толкова презрели, че са готови да бъдат или изхвърлени, или може би преработени за зимата. Това е подобна на средновековната идея за изобразяване на превръщането на суровините в продукти – гроздето ще стане вино, плодовете са готови за конфитюри, но удоволствието не е отхвърлено като греховно, а прегърнато и още как!
„Бакхус“ е и един от първите примери за натюрморт в модерното изкуство и освен пиршество за очите носи и много символични значения. Изсъхналите листа са знак за неизбежността на отминаващото време. Проядената от червей ябълка, наранената круша и наполовина разпадналата се праскова намекват за краткостта на живота, но и за сладостта за земните удоволствия, а есенните плодове – нарът, смокинята и гроздето са перфектно узрели и готови да дарят наслада.