Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
Снимки: Народен театър "Иван Вазов"
В живота ни, ако имаме късмет, може да има такава любов – сляпа, луда, шеметна, необяснима, наречена да е само наша. В живота на актьора, ако има късмет, има такава роля. За мен ролята в „Караконджул“ е именно такава за Валери Йорданов. Емоциите му са толкова на показ, думите му са толкова истински, в това представление няма никаква дистанция, никаква преструвка – душата му е на показ, цялата.
Мислех си всичко това на път от театъра до вкъщи, любимото ми време да си поживея още малко с представлението. После се поразрових и разбрах, че усещането ми не е случайно. Валери Йорданов завършва театралната академия с монолог по „Дервишово семе“ на Хайтов, а авторът е на първия ред и го поздравява. В „Караконджул“ освен думите на Хайтов има вплетена и лична история, на един от дядовците или прадядовците на актьора, чиито разкази той е събрал в книга, която се надявам скоро да издаде.
Сценографията на адашката Елица Георгиева е безупречна – сред грубо сковани дъски, слама по пода, стара радиоточка и мъждива крушка с мрежа отгоре, седи Рамадан Дервишов. След това става и мълчаливо събува обувките си. Босият Рамадан е все едно мъртъв – този символ е ясен за всички и онова, което предстои да чуем, под формата на монолог или диалог със затворената в съседство мечка е откровение, което е възможно само на прага на смъртта. Рамадан е мъртъв в душата си, неговият живот сред хората е свършен, той е уволнен от работата си на горски, изобличен като крадец на дърва и наказан с непосилна за него глоба. Днес за това имаме много вносната дума „кенсъл“ или заличаване, което е на практика същото – гражданска смърт. Историята на неграмотния, чувствителен Рамадан изведнъж придобива актуални, вселенски мащаби – кое е онова престъпление, за което човекът може да бъде унищожен?
Текстът е пълен с удивителни малки детайли, изумителни – разбира се историята на първата и единствена любов на Рамадан към Силвина с дългите мигли – чиста, невинна и огромна, но и особената връзка с мечката, на която той дори не е дал име, но тя е най-близкото му същество на земята. Описанието на любовния танц на овена, на тържеството на дядото пред люлката на новородения внук – съвсем реални, понятни за всички истории, които се оказват вселенски големи и важни символи. Убедена съм, че в залата няма нито един човек, който да не седи настръхнал през цялото време.
Валери Йорданов е изключителен! Той може би не е първото име, което идва наум когато се говори за силата на българския театър, но не се сещам за негова роля, в която да не е страхотен – от Нино в „Ничия земя“, през Петлето в „Опит за летене“ до Хауи в „Заешка дупка“ – винаги различен и абсолютно убедителен. Обезателно трябва да спомена и режисьора Стоян Радев, който е успял майсторски да извади най-доброто от актьора и да направи тази позната за зрителите история да звучи като най-прекрасна симфония, която в малката зала на театъра е абсолютно оглушителна.
Невероятно представление – не го пропускайте!
Comments