Елица Павлович
Instagram: @elitzapavlovitch
„Смъртта на Хиацинт“ от Джовани Батиста Тиеполо, 1752-53
"Смъртта на Хиацинт" от Джовани Батиста Тиеполо е с размери горе-долу три на два метра и е нарисувана за украса на нечий хол. Или, както е коректно да се обясни – това е част от фреските за резиденцията на принца-кардинал Карл Филип фон Грефенклау във Вюрцбург, нарисувани от Тиеполо и двамата му синове Джандоменико и Лоренцо през 1752-53 година. В крайна сметка, макар и никой от нас вече да няма възможност да държи подобни картини у дома си, критериите за избор на онова, което да виждаме всеки ден пред очите си от изкуството са все същите - да ни харесва, да е вълнуващо и да ни дава възможност да го преоткриваме отново и отново, за да не ни омръзне бързо. Тази картина отговоря перфектно на всички тези условия.
Историята е взета от Книга Х на „Метаморфози“ на Овидий и разказва за любовта на бог Аполон към смъртния млад красавец Хиацинт, който причинява сам смъртта си по непредпазливост.
На картината е изобразен именно този момент, в който Хиацинт осъзнава, че ще умре, а Аполон над него страда. Съгласно първоначалната версия на този мит, Хиацинт участва в състезание по хвърляне на диск, който полита към него и го ранява смъртоносно в главата. Разбира се, в тези истории винаги има намесена завистта на боговете, така че има и версия, че вятърът нарочно отклонява диска. Тиеполо обаче модернизира историята и в неговата интерпретация Хиацинт умира от удар на топка за тенис. Играта на тенис е много популярно занимание сред аристокрацията още от ХVІ-ти век и историята с Хиацинт е адаптирана съответно, като пред него се вижда ракетата и топките, а на заден план и мрежата на игрището за тенис.
Очевидно е, че кардиналът е искал картините в резиденцията му да са „последен писък“ на модата, но пък е имал щастието и възможностите да разполага с един от най-добрите художници на епохата. Така Тиеполо и тук е направил всеки детайл изумителен – от наранената скула на горкия Хиацинт и лъвската глава на колана на туниката му, до хитрата физиономия на бог Пан, който е извърнал глава на статуята си отгоре и гледа да не изпусне някоя подробност. Известни са и няколко скици и първоначални рисунки на двамата главни персонажи в различни пози и в крайна сметка Тиеполо избира най-мелодраматичния вариант, за максимално театрален ефект.
Хиацинт всъщност се превежда на български като зюмбюл.
Когато Аполон, отчаян, вижда как изтича кръвта на любимия му, той създава от нея цвете, което със силния си аромат да разнася любовта им по света, а цветчетата му имат формата на двете букви на имената Аполон и Хиацинт. На картината това цвете е нарисувано в долния десен ъгъл.
Comments