КАРТИНА КАТО ФИЛМ – КАК ПИТЕР БРЬОГЕЛ СТАРИ РЕЖИСИРА „ПЪТЯТ КЪМ ГОЛГОТА“

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

Питър Брьогел Стари е първият режисьор в историята на изкуството. Никой преди него, а и малцина след него, са успели да покажат по толкова вълнуващ начин кадри от живота на човеците. Тайните му са безброй и дори сега, пет века по-късно, още се появяват нови хипотези и се водят разгорещени спорове около смисъла на картините му.

Най-великденската по тематика картина на Брьогел е „Пътят към Голгота“. Тя е сравнително неизвестна и изобщо не може да се мери по популярност с Вавилонската кула или картините със сезоните, но е типично брьогелова картина – пълна със скрити смисли, невероятно интересна и гениално измислена.

На пръв поглед този пълен с хора пейзаж е доста объркан – къде е Христос?

И наистина, преди Брьогел в религиозната живопис Христос винаги и задължително е централната и най-голяма фигура на картината. Не и тук. Всъщност ако се пуснат две мисловни линии по двата диагонала на картината, те се пресичат точно върху фигурата на малкия Христос, прегърбен под кръста си. Тази малка фигурка подсказва колко смирен и унизен е Христос в своята саможертва в името на хората. В името на всички тези хора наоколо, които нехаят – на картината всички са заети със своите си дела, като с изключение на Христос хората са облечени в дрехи от ХVІ век (картината е рисувана през 1564 година).

Най-големи и най-хубаво облечени са фигурите на преден план, които са майката на Христос, Мария Магдалена и още няколко вярващи. Дрехите им са нови, защото това е символ на новото начало – не случайно обичаят повелява на Великден да се обличат нови дрехи. Жертвата на Христос ще стане ново начало за онези, които вярват в него и това са тези, облечени в нови дрехи опечалени вярващи на преден план. Освен това разликата в мащабите на фигурата на Исус и майка му подсказва, че те вече не са свързани чрез земната си връзка, тя вече не му е майка, той е в друго измерение на съществуването.

В горния десен ъгъл, в кръг, заобиколен от стичащите се нагоре зяпачи, са поставени два кръста за разбойниците. Отгоре кръжат неспокойно черни птици, предусещащи задаващата се буря, която се вижда по тъмното небе на хоризонта. Самите разбойници се качват към Голгота с каруца, сякаш присъдата на Христос е по-тежка от тяхната и само той сам носи кръста си. Единият от разбойниците в каруцата, който седи отзад, държи в ръцете си малък кръст – той разбира какво се случва и признава, че това е синът божи. В лявата, слънчева част на картината e Йерусалим, там безгрижно играят децата, невинни както човеците преди греха.

И все пак – как може да има картина за пътя към Голгота и на нея Христос да е само едно малко, премазано от тежестта на кръста човече?

Да погледнем картината с очите на образования зрител от ХVІ век, който може да прочете на нея цялата история. В центъра се извисява висока скала, а върху нея има вятърна мелница. Мелниците са важна част от живота и фолклора на Холандия от стари времена. Мелницата е символ на жената, а перките на тази конкретно показват, че има празник и някой се жени. Ами ако мелницата е булка? Нали Христос също има една булка и тя е църквата. Така символът става очевиден, а картината – изумителна със своето послание.

Христос с неговото земно тяло е малък и уязвим за хулите на тълпата и копията на стражите, но неговият дух е могъщ и несъкрушим като скалата, извисяваща се над света, зад която на завет процъфтява божият град и върху която е изградена божията църква. Така Христос се оказва най-видимата и монументална фигура на тази картина.

Има и още много детайли, този филм може да продължи дълго. Стражите, облечени в червените жакети на армията на Маргарита Пармска или сцената със Симон, когото стражите дърпат да помогне на падналия Христос, но жена му го тегли назад за ръкава.

Увлечени в своите прозаични дела, хората не забелязват нищо. Така делнично може да подминем великото – пет века по-късно просто всички хора на тази картина ще гледат в телефоните си.