КАРТИНИ БЕЗ КАРАНТИНА "АПОЛОН И АВРОРА" ОТ ЖЕРАР ДЕ ЛАРЕС

Елица Павлович

Instagram: @elitzapavlovitch

Ако трябва да се обясни какъв е бил през ХVІІ-ти век в Амстердам вкусът на парвенютата – тази картина е идеален пример. Тя е толкова неестествена, натруфена и анти-нидерландска, че стои в склада на Метрополитън, защото е напълно излишно да заема място в залите на музея.

Всъщност, не е точно така. В момента именно тази картина е изложена в музея и то не къде да е, а срещу портрета на Аристотел от Рембранд – една от най-известните и обичани нидерландски творби в Метрополитън. Противопоставянето на двете картини не е случайно – те напомнят за променящите се вкусове и времена и са творби от епоха, в която Жерар де Ларес с неговите огромни класически картини е супер успешен и богат, а Рембранд – далеч не толкова.

За да оправдаем де Ларес, който всъщност е добър и обичан художник, трябва да кажем, че той поначало не е холандец, а французин.

Първият му учител по рисуване е неговият баща, както е обичаят тогава, а вторият е прочутият Бертолет Флемал, който има зад гърба си работа и в Рим, и в Париж, така че преподава по каноните на класическата живопис. Не случайно както учителят, така след това и ученикът му де Ларес, работят за различни църкви в Бавария и Нидерландия.

След установяването си в Нидерландия основната работа на де Ларес е да рисува огромни стенописи и картини за къщите на богатите търговци. Картината „Аполон и Аврора“ е нарисувана специално за новата къща на кмета Николас Панкрас.

Сюжетът е абсолютно класически – богът на слънцето и богинята на зората, които пристигат с колесницата на Аполон. Лицата им обаче не са идеализирани, а очевидно са реални хора. Има хипотеза, че това са две от децата на кмета Панкрас, както и друга, че това е сватбен подарък и лицата са на двамата младоженци.

Каквато и да е истината, идеята лица на реални хора да се прикачат на богове и то на подобна картина, си е абсолютен кич.

В къщата на кмета има още няколко картини на де Ларес, които децата му благоразумно разпродават след смъртта на баща си. Да се надяваме не от нужда, а поради добрия си вкус.